15.04.2007 г., 21:50 ч.

Гинкото 

  Проза
987 0 3
2 мин за четене
       Така нареченото Гинко билоба (Ginkgo biloba L.) е едно много интересно дърво. Те са мъже и жени като нас. Вярно, че не е красиво с цветовете си като магнолията и не е царица като розата. Обаче и то си има своя неподправен чар. Короната му е разперена, листата са с красив летен цвят и с доста необичайна форма. Есента изгарят в пожара на есента с ярко жълтия си цвят. Вятърът помага да се свали премяната му и да се постеле в един искрящо жълт килим, върху който ще нападат "децата му" - неговите плодчета.
        Който е събирал плодовете, за да прави масово производство на гинко, много добре знае Великия Гинков Аромат. Той е съставен от две части - посрано и повръщано...
       Вонииииии! До хоризонта и обратно...
       Обаче след някоя и друга година пипотене на тези семена, настава Великото Гинково Сърбене.
       Сърбиииии! До хоризонта и обратно...
       Историята е следната...
       Решавам да събера плодчета от гинко и да ги засея. Знам една много хубава група в града от едно мъжко и две женски дървета, която дава много плодове. Намирам някаква пазарска торбичка и започва великото събиране. Плодчета - бол! Събирай, събирай, събирай... Събирам с ръцете си, но си помагам и с краката. Пустите му очи ненаситни, все ми се вижда малко. Най-накрая едвам завързвам дръжките отгоре и поемам към автогарата. Предвидливо оставям на няколко метра вонящия товар от една "Бира-скара" и помолвам жената на тезгяха само да "хвърля едно око" да не би някой все пак да се полакоми... След това замивам ръцете си криво-ляво. Къде ти сапун...
       В оставащото време до рейса решавам да гледам мача "България : Албания" в едно ресторантче "Златната рибка".
       Влизам вътре, заставам пред продавачката, но с изненада установявам, че тя ме гледа някак странно - накъмто "три/четвърти". Прави ми поръчаното капучино, сядам си аз на масата и впервам очи в телевизора. Наоколо - кварталните пиянки. Явно всеки познаваше всекиго. Лафеха си през масите съвсем свойски.
       Не минаха и петнадесетина минути от мача и иззад бара се появи мъжът на продавачката, стиснал в ръката си дезодорант. Започна да обикаля из заведението и се получи нещо такова:
       Фссссс...
       - Тука някой...
       Фссссс...
       - ...не си е мил краката!
       Фсссссс...
       - Ако някой смята...
       Фсссссс...
       - ...че не си е мил краката...
       Фсссст!
       -...да ми се маха от заведението!
       "А! - мисля си аз - Този човек защо така говори на хората? И кой ли ще е тоя нещастник, дето не си е мил краката? Хм! Я да видим... Тук са кварталните пиянки. На тях едва ли ще им говори така, защото те явно се познават. Единственият "чужд елемент", на който може да говори това... МАЙ СЪМ АЗ! ЛЕЛЕ... ГИНКОТО!"
        Съвсем бях забравил за гинкото! Аз по принцип си знаех, че то не е това, на което мирише... Освен това си бях попил добре тази миризма и изобщо не ми правеше впечатление. А миризмата на гинкото не е за всеки нос...
        Мълчаливо си допих капучиното, оставих чашата на бара и изтекох навън като вода през чорап...

© Пенко Пенков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??