7.11.2009 г., 18:02

Глухарчето

817 0 3

Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.

- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.

Една сутрин се събуди без листенца. Посърна.  Нещо ставаше с него. Цялото беше станало пухено кълбо. Когато вятърът повя - кълбото литна. После се раздели на малки, малки парашутчета. Те се пръснаха на всички страни. Всяко носеше частица от него. Продължаваше животът му. То летеше. Голямата му мечта се сбъдна.

Деца, нали знаете, кое е то? Това е глухарчето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...