7.11.2009 г., 18:02

Глухарчето

818 0 3

Едно малко цвете беше цъфнало в полето. Жълто беше като слънцето. Много се гордееше с това. Все гледаше нагоре. Завиждаше на птиците, че летят. Даже на носеното от вятъра листо завиждаше.

- И аз ще полетя. Знам, че ще полетя. - мислеше си цветето и разперваше листенца към небето.

Една сутрин се събуди без листенца. Посърна.  Нещо ставаше с него. Цялото беше станало пухено кълбо. Когато вятърът повя - кълбото литна. После се раздели на малки, малки парашутчета. Те се пръснаха на всички страни. Всяко носеше частица от него. Продължаваше животът му. То летеше. Голямата му мечта се сбъдна.

Деца, нали знаете, кое е то? Това е глухарчето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...