Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да се завърти около двореца и да си потърси някаква слугинска работа. Там случайно дочул разговора на двама мошеници.
– Ти знаеш ли, че султана търси съпруг на своята най - голяма дъщеря?
– Да, но трябва да е със знатно потекло и безумно богат.
– Ами ние нямаме нито едното, нито другото.
– Ще откраднем Луната и ще я принудим да ни изпълни желанията. Тя притежава магическа сила.
– Ти луд ли си? Как се краде Луна? И къде ще я скрием? – изумил се по – пълния мошеник. От напрежение по челото му била избила пот.
– Ще се срещнем утре в полунощ в Оазиса на въздишките. Тогава ще разбереш плана ми. – отговорил по - хитрият и злобно се усмихнал.
Речено – сторено. Срещнали се двамата мошеници на следващат ...