19.11.2009 г., 11:50

Големите малки хора

907 0 1

Седях на пейката, когато дойдоха майката и момченцето. Малкият караше колело, но когато майката седна, слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.

- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!

Започнаха многото не-та. Бях започнала да ги броя. После спрях. Забравих бройката. Много бяха. Помислих си - колко са търпеливи малките човечета. Как само понасят всичките ни съвети. Помислих си и другото - ако беше възрастен човек, какво щеше да е?

Колко сте добрички, мили дечица. И колко нервни и нетърпими сме ние - възрастните, нали? Аз не се заблуждавам - и аз съм била същата, но сега от височината на моите години, вече мисля различно.

Извинявайте, милички, че сме такива  възрастните. Правим го. Мисим, че е за добро. Знам, че и вие някой ден, като татковци и майки, може би, ще бъдете същите. Пък може и да сте по-умни и по-далновидни. Кой знае.

По-малко не-та, моля! По-малко не-та!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Харита Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...