ГЛАВА ОСМА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, увит в наметалото си, а Бела го последва и се сгуши в краката му. Той зарови механично ръка в мократа ѝ козина. Беше му студено и некомфортно, но умът му бе ясен и се чувстваше отпочинал. Баща му бе побеснял заради снощното му излизане и не му бе позволил да остава повече вкъщи. Болен или здрав, трябвало да започва да си върши работата. Кори нямаше нищо против. Радваше се, че се измъква от вкъщи, искаше да е далеч от въпросителните, разтревожени погледи на майка си и непрекъснатото дърдорене на сестра му. Беше му тежко да е около тях като знаеше, че скоро ще ги остави за много дълго време, може би завинаги. Сега, под импровизирания уют на скалата, се чувстваше спокоен и освежен. Не мислеше за ...