Неа
51 резултата
Десет крачки.
В гората беше. Обутите му в маратонки „Нока“ крака прекрачиха мантинелата и стъпиха по разронената пътека. Скоро бе валяло и рехави буци пръст полепваха по твърдите подметки. Плътният слой борови иглички пое тежестта му и той усети как тялото му леко пружинира. В тези моменти винаги се ...
  24 
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
  63 
Алики тичаше по крайбрежната улица всяка събота сутрин.
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
  84  12 
2.
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
  54 
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Прозрения
1.
Ателието
24 януари, 2044 ...
  31 
3.
Хижата - II
22 януари, 2044
- Ето я новината – Таръс отпи глътка уиски и притвори очи. – Ммм, тази интересна топлина… все едно някой запалва факла в корема ми. Това ваше уиски е по-добро дори от бирата на египтяните.
Марий седеше облегнат назад на дивана и го наблюдаваше съсредоточено. Петър държ ...
  41 
ТРЕТА ГЛАВА
Срещи
1.
Хижата - I
22 януари, 2044 ...
  44 
2.
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
  52 
ВТОРА ГЛАВА
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
  46 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ...
  69 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ...
  68 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ...
  76 
Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четири ...
  84 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ...
  73 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка ...
  76 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
В ПИЛА НАЗРЯВА НАПРЕЖЕНИЕ
Еми го беше повикала отново и сега, докато крачеше бавно към покоите ѝ, Тано Верел се почувства страшно уморен. Разрешаването на проблемната ситуация вероятно беше съвсем близо, но непрестанната липса на сън започваше да му се отразява. Билките за бод ...
  91 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и ...
  87 
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дор ...
  75 
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ...
  84 
Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пре ...
  72 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
  67 
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
  59 
ГЛАВА ОСМА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, ув ...
  72 
Този път, когато пристъпи сред високите дървета, той не търсеше отговори. Търсеше само покритието на тъмнината.
Седна до едно дърво и се облегна на стъблото. Струваше му се, че се разтваря сред тъмнината, превръща се в миниатюрни частици без плътност и съдържание. Спира да съществува.
В момента само ...
  93 
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОРИ ВЗИМА КНИГИТЕ...И ОЩЕ НЕЩО
Цялата нощ той почти не спа. Мислеше толкова много за нея, че на сутринта се чувстваше слаб и отмалял и краката му трепереха, все едно го бе хванала треска. На закуска преглътна насила два залъка и излезе. Радваше се, че не срещна никой по пътя към хълм ...
  81 
ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ...
  83 
Трябваше да стане днес.
Бе мислил за това от доста време. Моментът бе дошъл.
Селото вече притихваше. Не се чуваха крясъците на съседите, нито смеха и пищенето на децата и тропота на тичащите им боси крачета по прашните улички. Само кучета лаеха от време на време, надвиквайки се с кукуригащите петли. ...
  180 
- Ако се подстрижа, ще сме като близнаци. Няма да различават кой е мъж, кой жена.
Той се усмихна и я прегърна през рамото.
- Не искам да се подстригваш. По-добре аз да си пусна дълга коса.
- Ами! Не те виждам да висиш в банята три часа, докато си изплакнеш шампоана и после да слагаш балсами, маски.. ...
  146 
  427 
Тази зима, въздухът миришеше на люляк и рози.
Запознахме се във форум за писатели. Разбъбрихме се и набързо се разбрахме да си редактираме взаимно романите. Аз му изпратих моя, той- неговия. Поправяхме по десетина страници, изпращахме си ги за коментари и продължавахме. Романите ни бяха различни по ...
  221 
Жълтите ленени пердета са дръпнати. Стаята е полутъмна. Във въздуха се носи нежен аромат на люляк. Мебелировката е оскъдна, за да не натоварва очите и да не създава чувство на клаустрофобия. От включения на малката масичка лаптоп звучи успокояващия глас на Нора Джонс: „Come on in, did you have a har ...
  253 
Приятелят ѝ Виктор седеше в обичайната си нехайна поза – заел почти половината дървена пейка, облегнат назад, единият лакът върху облегалката, а другият върху рамото ѝ; натискът дълбаеше кожата ѝ, но нищо не му каза, знаеше, че думите ѝ ще увиснат самотни в наситения със сандалово дърво въздух. Вмес ...
  209 
17.
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ...
  242 
15.
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ...
  238 
13.
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ...
  185 
12.
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ...
  242 
11.
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ...
  239 
9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ...
  310 
8.
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ...
  225 
6.
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ...
  212 
Предложения
: ??:??