Вървеше по пътя на забравата. Път, осеян с гняв, болка и тъга. Път, попил болката на хиляди пътници. Път, заобиколен от кърваво червена трева. Земят бе попила кръвта на предците и се бе напоила с грях.
Пътя водеше до греховния град.
Град на греха.
Там отиваше всеки грешен. Натам се беше запътил и той. Искаше да изкупи греха, който пазеше в себе си и да пречисти душата си.
Негов пастир не беше Господ, а тайната, която имаше. Тя го водеше към града. Показваше му правилния път - заобиколен, но сигурен. Път, осеян с препятствия,но не и със смърт.
Пътят бе дълъг и изморителен. Всяка измината крачка беше болка и всяка стъпка беше любов. Той отиваше към града, защото я обичаше и не искаше да е тайна. Не искаше да я загуби, както го беше направил преди. Искаше я само за себе си и за никой друг. Не искаше да я споделя. Не искаше да е тайна. Искаше всички Богове да разберат.
Не му пукаше, че пътя е дълъг и труден, искаше да отиде в града, за да се покаже, за да не се крие повече. Отиваше там, за ...