Градината на Омразата

    Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
    Всъщност омразата е най-тъжното от всички чувства. Тя убива, но не по онзи начин, известен на всички, а много по-жестоко. Тя убива хората, докато са живи или по-скоро човешкото в тях. И така, както на този свят във всяко лошо се крие по мъничко добро, омразата също би могла да бъде хубаво нещо. Тя е единственото, което остава на някои хора, тя е като лек за тях и въпреки всичко, понякога успява да излекува раните им, дори и с цената на ужасни неща. И когато не получават от другите нищо различно от тези ужасни чувства, добрите хора стават лоши. Има ли нещо по-мъчно от това? Да убиеш доброто в някой и всичко, което да му оставиш, да бъде омраза? Едва ли има по-ужасно нещо на този свят.
    Човешката душа, отровена веднъж от глупостта и двуличността на хората, никога не оздравява наистина. Всички тези лоши чувства, които някои проявяват към нас така незаслужено, са като семена. Семена, които отначало засаждаме на едно пусто място. И така, малко по малко, от това пусто място става цяла градина, а семената, напоени от човешките сълзи, се превръщат в големи растения. Те започват да стават все повече и повече, дори и вече не по наше желание. Но вече е твърде късно... И започваме да раздаваме от тези така красиви, но и толкова лоши цветя на омразата и на другите, дори на онези, които не го заслужават!