Градско момиче

-  Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.

-  Да – отговори Олег топло и я прегърна.

  Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.

-   Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от

леглото – Умирам от глад, вече е дванайсет часа сигурно! – погледна

телефона на Борис (така и не свикна, че вече е неин). – Охо, един без двайсет!

Въобще не съм усетила времето. – Усмихна се закачливо на Олег, той

заслужаваше подобни малки жестове. – Хайде, ставай, мързел!

  Облече се, хвана Олег за ръцете и го издърпа от леглото. “Боже, колко е хубав!” – помисли си, докато той неохотно се изправяше.

  Наистина, Олег беше отлично сложен, строен, светъл, с прям поглед и мъжествени черти. Чисто голото му, атлетично тяло стоеше дори леко неестествено в сумрачната, поразхвърляна квартира. Тя, без да знае защо, си го представяше в руската степ заедно с дивите жребци, препускащи в галоп към безкрая...

- Къде ще ходим? – попита той с типичния си акцент.

-  Къде ти се ходи?

-   Където искаш.

  Беше толкова голям и силен, а никога не налагаше волята си. “Може би затова съм още с него.” – помисли си тя и за миг се почувства виновна – “А може би не.”

-  Да отифем в “Герана” – предложи и добави – А после ще отида в университета, днес имам лекции – изобщо не се поинтересува от неговите планове.

-  Обичам те – каза и той, докато хапваха дробчета и я погледна със сините си,

ясни като небето очи.

  Тя не можа да разгадае нищо в погледа му, но не посмя да му отговори.

- Какво ще правиш довечера? – попита възможно най-небрежно.

-  Ще тренирам, а по-късно не знам. Защо?

-  Просто питам, не може ли? - дано не беше усетил нервната нотка в гласа и.

  Олег не отговори нищо, не се начумери, не я погледна лошо.

“Твърде е свестен, по дяволите – мислеше си тя. – А аз съм такава кучка.”.

-  Ще ти звънна, когато имам време – каза тя, след като хапнаха.  – Чао. –

целуна го страстно в устата.

-  Ще те чакам – отвърна той меко, обърна се и тръгна към спирката на

автобуса.

  Лекцията беше скучна, както обикновено, но Нина беше там и след занятията седнаха на чаша горещ шоколад в едно от кафенетата около университета.

- Чуваш ли се още с Борис? – поинтересува се Нина. – Как е той?

-  Отдавна бе съм го чувала – излъга я Мими. – Опитвам се да го забравя.

-  С този новия хубавец, как се казваше...

-  Олег.

-  Олег... Няма да ти е трудно май – усмихна се дяволито Нина. – Как е в леглото?

  Нина винаги беше една идея по- пряма от необходимото, но имаше някакъв чар в това.

-  Понякога се чувствам виновна – Мария пропусна въпроса покрай ушите си. – Олег винаги е толкова мил...

-  Охо, май сме влюбени, а? – подкачи я пак Нина – Шегувам се. – добави бързо. – С какво се занимаваше той?

-  Боксьор е.

-  Охо-о, истински мъжкар си намерила! Не съм се и съмнявала в теб.

-  Винаги е толкова мил – отвърна Мария. – А аз се държа отвратително.

-  Е, няма да се жените, нали?

-  Ха-ха – засмя се насила Мария, сещайки се за Борис. – Днес ми каза, че ме обича. – изтърси неочаквано и за себе си.

-  Ха! – усмихна се Нина – И ти?

-   Стана ми неудобно – призна си Мария. – Нищо не отговорих.

-  Трябва да го зарежеш възможно най- скоро, нали знаеш? – Нина я погледна изпитателно.

-   Не знам дали ще мога. Той наистина е добро момче, а аз ще съм пълната кучка.