- Свърши ли? - Тя знаеше, че той мрази този въпрос.
- Да – отговори Олег топло и я прегърна.
Винаги беше мил и внимателен с нея, независимо как се държеше тя. Дали всички руснаци са такива? Едва ли.
- Хайде да отидем да хапнем по нещо – каза тя и без да чака отговор, скочи от
леглото – Умирам от глад, вече е дванайсет часа сигурно! – погледна
телефона на Борис (така и не свикна, че вече е неин). – Охо, един без двайсет!
Въобще не съм усетила времето. – Усмихна се закачливо на Олег, той
заслужаваше подобни малки жестове. – Хайде, ставай, мързел!
Облече се, хвана Олег за ръцете и го издърпа от леглото. “Боже, колко е хубав!” – помисли си, докато той неохотно се изправяше.
Наистина, Олег беше отлично сложен, строен, светъл, с прям поглед и мъжествени черти. Чисто голото му, атлетично тяло стоеше дори леко неестествено в сумрачната, поразхвърляна квартира. Тя, без да знае защо, си го представяше в руската степ заедно с дивите жребци, препускащи в галоп към безкрая...
- Къде ще ходим? – поп ...