Ще ви разкажа една история за най-голямата грешка, която направих в живота си. Влюбих се в един мъж, може би най-неподходящият от където и да го погледнеш. Нито беше някой красавец, нито имаше с какво да се похвали – сам самичък, гол като пушка. Не съм от меркантилните момичета, приех го такъв какъвто е. Сигурно, защото съм по-романтична натура повярвах на думите „Обичам те, обичам те до смърт!“ и се вкопчих в тях и не помислих за нищо друго.  Бях щастлива, толкова много, че не мислех за нищо друго освен него. За това го последвах вярно като кученце, когато той ми каза да отидем да живеем заедно в неговия край.

    Родната му къща се намираше на другия край на страната –  в едно село почти до Македонската граница. Не знаех нищо за този край. До този момент нито се бях интересувала, нито се бях замисляла за това хората по тези места. Единственото, което знаех беше от неговите разкази, колко хубаво било там. Вярвах му, безрезервно и за всичко. За това и не се замислих, когато тръгнах от дома на близките ми. Не оставих информация на никого, че ще заминавам – те бяха против една такава връзка, за това не исках да знаят. Не осъзнавах колко глупаво и необмислено постъпвах. Милчо, тъй ще го нарека - моят възлюбен, все казваше: „Те ще ни разберат – в името на любовта го направихме! Сега – важното е че сме заедно.“

     Това беше тежък удар за близките ми. Баща ми влезе в болница. А моят все повтаряше – „Това са провокации, не им се връзвай!“ Не знаех как да постъпя – дали да зарежа любовта си или да пренебрегна семейството и близките си. Беше много труден избор и въпреки всичко  избрах любовта си. Тежеше ми на съвестта, че наранявам роднините си, че съм оставила образованието си. Обвинявах се, че моите познати – колеги от университета и приятели ще завършат…а успехът ми никак не беше лош. Бях отличничка в университета.

    Дните  и месеците се редяха. Отначало не си давах сметка, но постепенно разбрах, че нищо от розовия живот, който си представях – няма да се случи. Всичко, за което мечтаех започна да се разпада. Милчо по цял ден лежеше, все се оправдаваше, че няма работа и непрекъснато пиеше. Имахме някакви спестени пари – но се свършиха. Направих какво ли не, за да му помогна. Търсех му работа, разпитвах познати, но нищо. Тогава усетих студенината на хората от този край. Бях напълно сама, без подкрепа от нищо и никого.  Сърцето ми се свиваше всеки път, когато излезех на улицата, виждайки намусените им лица. Тежеше ми, но си казвах: „Ще се справя, каквото и да става.“ Но нещата не разминаха само с това – „приятелят“ ми започна да получава припадъци, почти като епилептични. Последваха ходения по доктори и т.н, но така и не откриха нищо.

От ден на ден се чувствах все по-слаба, загубих вяра за каквото и да било. Сметките, грижите и заемите се трупаха с всеки изминал ден. Каквото и да правех, всичко вървеше наопаки. Милчо, мъжът, в  който бях се влюбила стана по-груб, да не кажа арогантен. Нямаше и следа от човека, който ме привлече в  началото. Пред себе си виждах един мързеливец  и алкохолик, който непрекъснато се оплакваше…Скоро след това, научих обожава порно филми с възрастни жени и че всъщност си пада по тях. Каква глупачка бях!! Разбрах, че  никога не ме е обичал, не ме е харесвал дори. Една огромна лъжа и фалшиви надежди. Осъзнах, че всичко това е било добре обмислен сценарий, за да ме използва. Нямах място повече там. Тръгнах си от онова място обидена, наранена и без пукнат лев.

Онова, което искам да кажа, на всички онези момичета, които четат тази история, да не вярват на красиви думи и обещания, да не бъдат наивни и  да уважават и да не нараняват близките си. Връзките са до време, но любовта на близките и семейството си остават завинаги!

Романтичката