7.01.2022 г., 19:46 ч.

Григор 

  Проза » Разкази
1568 0 8
6 мин за четене
Хората минаваха покрай отворената врата на гаража, поглеждаха крадешком и бързо продължаваха по пътя си. Вътре един млад мъж подреждаше инструменти или майстореше нещо, но почти винаги бе с гръб към минувачите . В същност гаражът отдавна се беше превърнал в работилница – малко царство на едно момче от квартала, което израстна там.
„Значи е вярно, че е излязъл от затвора – коментираше се после във входовете на блоковете-Дали на не поговорим с него? Какво кротко момче беше..“
„Кротко, кротко, ама все пак Григор две години лежа в затвора – не се знае какво е станало с него там – подемаше някой.“
И ден след ден хората преминаваха край гаража-работилница, поглеждаха крадешком как младият мъж майстори нещо и бързаха да се скрият в своите апартаменти.
******
Григор още от малък беше кротко дете. В детската градина обикновено се свиваше в един ъгъл и буквално от нищото правеше удивителни фигурки. Вечер ги показваше гордо на баща си и двамата ги отнасяха вкъщи, където ги прибираха в съкровищниц ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1270 

Произведението е участник в конкурса:

Никога няма да станеш повече, ако правиш само това, което можеш! »

9 място

Предложения
: ??:??