Внимание! Тази част може да е неподходяща за лица под 16 години.
12.
Лили бе влязла през отворената порта без да я чуят. Обикновено стъпваше така – тихо като горска фея. Сега се изкачваше по стълбите към тях, облечена в бял суитчър, изтрити дънки, които стояха като излети върху стройните ѝ крака, и тъмносини гуменки. Червената ѝ коса, разпиляна върху суитчъра му напомни на пламъци, лумнали върху снежно поле.
Чарлс усети как моментално се ухилва като идиот. Не можеше да се възпре – колко и да се опитваше, тази малоумна хлапашка усмивка оставаше напълно извън контрола му. Лили също се усмихваше и докато вървеше по стъпалата, погледът ѝ бе насочен единствено към него.
- Как сте, момчета? – поздрави с вдигната ръка. – Закъснях ли много?
- Жив е още – Ерик допи бирата си и се изправи. – Между другото, цял ден си обикаля весело напред-назад из селото, приказва с хората, прави ми компания на обекта, ходи да плува, и вечерта изведнъж, така около седем някъде, започват такива едни страшни болки ...