Халюцинации
Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните стъпки - с лица на вещици. И се преструвам, че не съжалявам... Стискам клепачи до изнемога и сякаш се обръщат в игли, избождат очите, но пак успявам да видя...
Виждам се - в многопластово синьо, многоизмерно - разградена, символична, натрапчива, как се опитвам да догоня мислите си... и в ръцете снопове лъчи, лъчи с гърла, гърла без лица, изкривяват се, гънат се, крещят и се затварят, задавени...
Халюцинирам бури от недостигнати емоции, неизживени, само насилена сянка, създадена от манията на нечий ум, влачи скелет по повърхността на кожата ми... и я облизва до настръхване...
Седнала на дясното ми рамо нечия смърт, се клати и изпуска звуци на раздразненост, истеричен кикот... и се опитва да ми разкаже за всичките си превъплащения... Уморена съм. Нямам желание да я прекъсна, да я изпъдя. Запалвам цигара, а тя поглъща жадно дима, изкривявайки от удоволствие лицето си...
Представям си празнотата като отчаяна жена. Изживяла върхови моменти и спадове, опиянявана, желана и преследвана, притежавана и гонена. Жена с минало, за която бъдещето може да намери очертания само чрез вкопчването и в някого. И да се превърне в доизживяване. Затова я поощрявам. И привиквам към собствената си импотентност. За да мога да се оправдая пред себе си и да избегна угризенията. Които със всяко раждане на слънцето, напомнят абортите от предните нощи.
© Ралица Стоева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знаеш ли, Рали, всеки неуспех независимо в какво, ни превръща в жертви, а може би трябвало да го разглеждаме като урок или просто като необходимост, защото е трябвало да стане така. Мисля, че няма нищо случайно. А и успеха се редува с неуспех. Само, че разочарованието е винаги по-силно от нас. Има и нещо друго - помнят се винаги лошите неща, а това ни кара да си втълпяваме, че все на нас се случват, докато не претръпнем.
Заглавието "Халюцинации" е подходящо - те отминават. -
--------(@ (това значи "останах без думи"
-
... а, не, не сме на една вълна... ти все още констатираш, а аз вече съм уморена... дори не ме замислят проявленията, просто ги наблюдавам
... за сега
Радвам се, че се върна от Някъде!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Та, аз бих допълнила, че единствено промяната откъсва "никога" от нас.
Голяма слабост си ми, Рали, голяма.