Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните стъпки - с лица на вещици. И се преструвам, че не съжалявам... Стискам клепачи до изнемога и сякаш се обръщат в игли, избождат очите, но пак успявам да видя...
Виждам се - в многопластово синьо, многоизмерно - разградена, символична, натрапчива, как се опитвам да догоня мислите си... и в ръцете снопове лъчи, лъчи с гърла, гърла без лица, изкривяват се, гънат се, крещят и се затварят, задавени...
Халюцинирам бури от недостигнати емоции, неизживени, само насилена сянка, създадена от манията на нечий ум, влачи скелет по повърхността на кожата ми... и я облизва до настръхване...
Седнала на дясното ми рамо нечия смърт, се клати и изпуска звуци на раздразненост, истеричен кикот... и се опитва да м ...