В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да тича обратно вкъщи? Не, и без това нямаше да успее да се върне, преди да завали. По-добре бе да си потърси подслон и да изчака дъждът да отмине.
Огледа се за нещо, под което да се скрие. Недалеч видя огромно дърво и се затича натам. Точно навреме, защото първите едри капки вече тупнаха на земята. Дъждът бързо се усили. Скоро листата не удържаха напора на небесната вода и Хана се притисна към ствола. Обиколи дървото, за да намери по-сухо място. Откри от другата му страна голяма хралупа, по-висока и по-широка от нея самата.
Плахо погледна вътре, но засилващият се дъжд премахна всяко колебание и тя смело се вмъкна.
Вътре кухината се разширяваше много. Хана не проумяваше как е могло такова прос ...