Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Росица беше бременна! Малка, малка, колко да е малка, на 18, Дима на нейните години вече се беше омъжила, но Росето ù се виждаше малка. Предната седмица я бяха приели в университет, такова бъдеше имаше пред нея, а тя забременяла. Дима се чудеше какво да прави. Как ще вземе да се покаже Росето след някой месец пред хората с корем?! Ужас! Как щяха да реагират хората? Все пак едни са Лазарови в града, малко семейства ги превъзхождат по заможност и добро име. От Росето всички очакваха да завърши поне едно висше, десетки курсове, да говори поне три езика... А сега тя беше бременна и всичко това може би нямаше да се случи.
Как, Господи, как щяха да се покажат пред хората с внуче и неука дъщеря? За как ...