nofi
14 резултата
Тази война няма край. И в нея силите са винаги равни, победител в истинския смисъл на думата няма никога. Дори и едната страна да вземе превес за момент, другата бързо набира сили и я помита отново, за да бъде на свой ред пометена след време. Нито започваше с влизането на Мира в дома на баба Пелагия ...
1178
1
Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...
506
Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...
847
За подчинените си беше господин Александров, за близките - баце Саше. Отдавна беше подминал петдесетте, но имаше живи палави сини очи и опъната кожа на младеж, нищо, че косата му вече беше побеляла и оредяла. Беше загубил и някогашната си спортна фигура. Сега имаше симпатично малко шкембенце и една ...
666
Към 12 на обед Серж си купи сандвич и го изяде на въздух. Беше приятно хладно и лекият ветрец го освежаваше. Беше време да посети Ваня. Серж можеше да се закълне, че Ваня има някоя далечна пра-баба куртизанка. Беше изящна и изтънчена жена, висшистка с две магистратури и богата обща култура. Говореше ...
921
3
Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложе ...
1025
2
От време оно животът в селото си вървеше монотонно и скучно. Хората бяха свикнали от време на време някой ерген да открадне някоя мома, на някой празник да се извие хоро на мегдана, да дойдат турци да беснеят или да се появи някой странник в опърпани дрехи, който да се представя за апостол, подготвя ...
736
1
Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...
997
2
Теодоси и Ертен се запознаха по неведомите пътища господни, или по-точно по неведомите пътища университетски, когато нанасяйки се в общежитието се оказаха съквартиранти. Дали поради историческата обремененост, залегнала дълбоко в съзнанието на повечето българи или поради други неизвестни причини, Те ...
1233
4
„Благинка е да си имаш любовница! Като се прибереш у дома и жената почне да ти дудне защо си закъснял, как била изстинала вечерята, какво там трябвало за децата и ти се доще да идеш в кръчмата и до утре да не се прибираш. Пък като идеш при любовницата, какво? Посрещне те с целувка, седнете, пък си п ...
1879
3
Объркано нещо е животът. Днеска го гледаш един, утре се обърне и вече станал друг. Днеска си на дъното, утре си се качил на върха. Заседиш се колкото там можеш на високото, пак се завърти оня ми ти живот и пак си изпаднал на някъде. Днеска, ако си на просяшка тояга и някой ти каже „Ти след толкова и ...
1168
5
Остави ми чашата, недей, не я пипай! Ще си я допия, че и друга ще си сипя. Нека да ми вземе здравенцето тая пуста ракия, да ме умори най-сетне, да ме довърши! По-добре ракията да ме мъчи, отколкото съвестта. Че какво съм преживял само аз си знам...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
Още от малък живота взе да ми сервира едни горчиви ...
780
Опивай ме с целувките горещи
и вдъхвай ми от огнената страст,
когато в наште топли срещи
падам в нежната ти власт.
Докосвай нежно детската душа ...
и вдъхвай ми от огнената страст,
когато в наште топли срещи
падам в нежната ти власт.
Докосвай нежно детската душа ...
535
В тъмната стая хлад нахлуваше от зеещата врата и печката отдавна беше угаснала. Чуваше се само насеченото дишане на Стоян, който лежеше на земята. Беше се обърнал на една страна и се беше свил на кълбо. Не можеше да се помръдне. Тежък ритник се стовати в бъбреците му и дебел глас изкомандва:
- Дядка ...
- Дядка ...
703
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
