28.02.2012 г., 16:24

И през нощта

949 0 1
1 мин за четене

Понякога мислите нямат значение. Те са просто мисли. Не действат, не говорят, не се движат. Безмълвни, празни, тихи. Не ги чувам, не ги усещам, те са просто там. Някъде дълбоко. Понякога ги премълчавам, понякога ги пускам на свобода в  съзнанието, моето или нечие друго. Понякога сами нахлуват (така и не успях да се науча да ги връзвам за заблудитите и проепоръчителната дневна доза поизтъняла съвест).

Понякога трябва само да се повдигнеш на пръсти, за да докоснеш слънцето... в очите на някого, и да го направиш свое собствено, да вземаш от неговите лъчи и с тях да облечеш студа на предстоящите ноемврийски дни. Какво ти струва?!  Вземи от слънцето на някой непознат и го направи свое… дори ваше... То няма да изчезне... винаги ще е там, макар понякога лъчите му да са вързани в облаци...

Отвори очи и го виж. Дъждовните дни не продължават вечно... дори през ноември… Дори за мен… защото ти си тук, макар в твоите очи нямаше слънце. Виждах само есени след топлото пясъчно лято. Нямаше слънце, не и за мен, не и тогава... в ноемврийската мъгла. Не нямаше слънце... но там през ноември ти посипа звезди в косите ми и ми предложи цвете за убежище. Нямаше слънце и луната бе сива, но имах звезди в косите… А те светят по-силно... и през нощта…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Истинска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...