Играта
ЗАЛОЖИХТЕ ЛИ ДНЕС?!
В някои държави хазартът е забранен, но как можеш да забраниш нещо със закон, щом хората имат вроден инстинкт към хазарта и залагат всекидневно.
Няма значение каква е играта (защото всичко е игра) - дали в любовта, дали с приятелите и семейството, всекидневно залагаме с надеждата, че в края на деня ще сме спечелили повече, отколкото сме изгубили със залога си.
С приятелите и семейството правим малки залози, но какво сме готови за заложим за любовта? Както във всяка игра и тук поставяме капани и се надяваме, че те ще се задействат навреме. Дали чрез действия или думи, или някой разговор между двама - правим своя залог днес и сега и вярваме, че след време ще сме печелившата страна.
Само че не винаги е така. Както във всяка игра и тук не може да предвидиш края и изхода на дадена ситуация. Можеш само да се стремиш да си по-близо до желания от теб резултат, като си изгубил възможно най-малко от своите авоари.
Въпросът е питаш ли се какво залагаш от себе си, когато започваш играта? И преценяваш ли възможните си ходове и тези на противника ти, за да си победител? Или се спускаш в играта, без да се замислиш?
Дали ако помислиш предварително за последствията, които те чакат през следващите дни (радост, болка, разочарование, скръб, обикване), появили се от днешните ти действия в играта, ще го направиш? След като се стремим да сме победители във всичко, тогава защо не се стремим да преценим и предположим хода другите, така че да спечелим с най-малки загуби за нас? Толкова ли е трудно да изберем „вярната карта” и стратегия в любовта, щом по природа сме хазартни личности, така че да не бъдем наранявани и да не нараняваме? И кога вроденото ни желание да сме победители не се превръща в желание да не сме губещата страна? До къде сме готови да стигнем и какви залози бихме приели, за да сме победители в играта? И заслужава ли си цената, която плащаме утре – за грешката, че сме направили своя залог днес, а не сме преценили и или изчакали?
Любовта е игра, в която залагаш всичко заради крехкото и мимолетно щастие и малкото любов и страст. Въпросът е докъде ще стигнеш, преди да разбереш, че залогът е твърде голям (личността ти, сърцето, душата, личната ти свобода и неприкосновеност). И защо след като разбираш, че губиш все пак продължаваш играта? Кое те кара да си победител, след като си победен!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лорита Всички права запазени
