2.12.2018 г., 9:14 ч.

 Има ли дъно Вечността? (12) 

  Проза » Повести и романи
600 0 2
Произведение от няколко части « към първа част
4 мин за четене

25. Октомври. 2018год.

Всеки има своята Сърдечна история. За някои тя е прекалено мелодраматична. За други - не чак толкова. Но ти... ти знаеш какво е, нали? Знаеш какво е да си казвал толкова много пъти "Обичам те" на толкова много хора и всички те в даден момент от живота ти са си отивали, нали? ... Но и знаеш какво е да срещнеш точно онзи човек, който дава истински смисъл на твоето "Обичам те", нали? Знаеш какво значи усмивката му за теб; смеха и погледа му. Намираш смисъл дори във най-обикновеното и простичко стоене един до друг, без да си разменяте нито дума. Знаеш какво е усещането, когато е далеч, а ти би дал всичко на този свят, само и само, за да усещаш дъха на любимия човек...

Замислял ли си се, че всъщност именно този човек е целият ти свят? Замислял ли си се, че именно този човек дава смисъл на цялото ти съществуване? Да, знам, че си се замислял (точно ти, който четеш това).

Знам също, че много добре знаеш, че си отделно от този човек същество и че това не е твоята Половинка, защото ти си цял. Живял си без него преди да се срещнете, можеш да живееш без него и след като си отиде. Но е друг въпросът, че не искаш.

Да, той не е Половинка, а е онзи, който те допълва; който вижда слънцето зад мъглата и всички други неща, които сгряват душата. Той не е до теб сега и вечер заспиваш с тишината, и самотата, но си винаги там, при него, завиваш го и бдиш над съня му. И знаеш, че каквото и разстояние да ви дели... ти винаги ще си навсякъде за него, дори той да не иска това от теб. Просто, защото го обичаш. А няма по - голяма сила от това да обичаш и да бъдеш обичам в замяна...

 

"Винаги, преди да започна да чета, в ума ми звучи въпросът: "Ще се случи ли днес?".

Никога не знам това предварително и по същество - едва ли има голямо значение. Онова, което ме кара да продължавам е вероятността, а не увереността - нещо като залагане на хазарт. И въпреки, че можете да ме наречете мечтател, глупак или нещо от този род, аз вярвам, че всичко на този свят е възможно.

Знам, че шансовете и науката са против мен. Но науката не дава всички отговори и това е едно от нещата, които съм научил през живота си. Вярвам, че чудесата, колкото и да са необясними, и невероятни, са истински и се случват, нехаейки за естествения порядък на вселената. Затова отново започвам да й чета на глас с надеждата, че чудото, което се яви в живота ми ще се сбъдне поне още веднъж.

И може би… може би това ще се случи днес.", Никълъс Спаркс, "Тетрадката"

 

Винаги ми е личало, когато има някой в мислите ми.

Казвам го, защото преди 3 години и 9 месеца имах удоволствието да срещна човека, който въпреки бурите в живота ни все още държи раката ми, и умира за мен.

Преди да я срещна животът ми се беше превърнал в низ от тъжни, жалки и незапомнящи се моменти, но когато погледите ни се срещнаха... Както беше казал Ал Пачино в един от филмите, в които играеше: "Очите Чико, очите никога не лъжат."

В момента, в който прекрачи вратата на магазина и съдбите ни се преплетоха, знаех, че искам да я обичам завинаги.

Блясъкът в очите й, звънтенето на гласа й, чистотата и нежността на душата й... И всеки път, когато я погледнех или държах ръката й виждах щастието си, и живота си изписани на дланта й. Близостта, която имахме; болката, която споделяхме и моментите, които си създавахме, нали се сещате, онези, които остават в съзнанието ти с нещо значимо, бяха онези малки зрънца, които като покълнат, и раждат... Магия.

Всеки път, когато тя си тръгваше от магазина грабвах късметче и всеки път си го наричах - "Каквото пише ще се вслушам..."

И всеки път пишеше "Любов".

И 3години и 9месеца по-късно продължавам да си казвам "Как няма? Всяка нощ заспивам до нея и всяка сутрин пак до нея се будя!"

 

"И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден.

Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията, и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян.

И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена.", Никълъс Спаркс,"Тетрадката"

» следваща част...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не е точно есе но благодаря, че следите нещата, които пиша поздрави
  • Хубави изживявания - огромно есе. Според мен...
Предложения
: ??:??