24.11.2018 г., 4:19 ч.

 Има ли дъно Вечността? (5) 

  Проза » Повести и романи
569 1 1
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

20. Октомври. 2018год./02:02ч


Държах в ръцете си кутията на живота ми или пък на моята смърт, моята собствена история... Може би, след години, щях да съм жива, за да я разкажа сама, но именно животът ме беше научил, че самият той е пълен с приятни изненади и някои не чак толкова приятни.

Бях минала през много трудности, а тази кутия бе мястото, на което съхранявах своите тайни. Открих, че е възможно да живея в един красив свят, вътре в мен, докато всичко наоколо беше грозно и нещастно. В този мой свят, всичко, което исках, беше вярно и всичко болезнено беше забравяно, сякаш никога не е съществувало! Тази кутия беше моето съкровище, в което се бях опитала да съхраня част от моя красив свят, който повечето хора не разбираха, за които не съществуваше...

Исках да порасна и да сменя цвета на косата си; да се татуирам, и да си пробия пъпа. Исках да работя, за да не съм зависима от никого и да живея сама, защото така правят големите. Исках да се влюбя, да се отдам на четене на книги и лично творчество, и да напусна България. Толкова много исках да живея в света на големите и без да разбера кога се озовах точно в него... Пораснах, смених цвета на косата си (даже няколко пъти); татуирах се (почти цялата) и си направих няколко пиърсинга. Започнах работа и заживях сама (точно, както правят големите); изпълних живота си с книги, и лично творчество, влюбих се и напуснах България... 

Светът на големите обаче се оказа доста тесен, студен и негостоприемен; свят, в който почти няма въздух за мечтите ми, и място за чувствата ми. Докато се усетя вече бях притисната и натоварена с проблемите му, но въпреки това, доста наивно, и някакси по детски вярвах, че ще бъда решителна, смела и щастлива.

Стана така, че трябваше да вложа целите си енергия, труд, чувства и мечти в построяването на мой свят в света около мен. За моя изненада се получи прекрасно място за живеене, но скоро след това разбрах, че в света на големите нещата бързо биваха разрушавани без скрупули и емоции.

Можех да се предам на тъгата и самосъжалението, но можех, и да събера всичките си сили, мечти и надежди, и да си изградя нов свят в света около себе си. Замислих се и осъзнах, че ако го направя, то тогава наистина ще бъда решителна пред предизвикателствата, смела в битките и щастлива в любовта. Защото всяко ново начало идва от края на друго начало.

И построих свой собствен свят в света около себе си...

» следваща част...

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??