Flinky (Ивета Лъскова)
15 43
10.07.2007 г., 17:01 ч.

Имало едно време... 

  Проза
1264 0 4
1 мин за четене
Имало едно време, много много отдавна, на едно тъмно и студено място едно дете. Когато то се родило - Вселената, така се зарадвала, че в негова чест създала Звездите. А те блестели ли, блестели с всякакви цветове. И радвали те Времето (така се казвало детето на Вселената). С него растяла и майка му - все по-голяма и по-обширна! Един ден на Времето му омръзнало да си играе със Звездите и започнало да плаче. От неговите сълзи се появил космическият прах, родоначалник на Планетите. На тях се родил Животът, а той пък си сътворил куп различни неща. Някои имали хриле, други - опашки, а трети пък - крила. И така животни и растения си живеели по планетите. Времето се забавлявало с тях, като ту им помагало, ту им пречело, но скоро и това му омръзнало. Тогава майка му - Вселената, решила да сътвори ново чудо за сина си и създала Човекът - с ум, блестящ като звезда, душа - голяма като планета и разнообразен като всички растения и животни, взети заедно. От този момент Времето не скучаело, защото по-интересно и непредвидимо нещо от Човека то не познавало. И затова, когато почувстваш, че закъсняваш или времето спре, щом той те погледне, не се пристеснявай! - просто Времето пак е започнало своята вечна игра!



© Ивета Лъскова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??