-     Здравей, колега…

-     И ти ли си данъчен?

-     Не, и аз стрижа хората. Само дето при мен стават красиви, а не гладни. Бръснар съм…

хххх

Изчаквам пред кабинета на докторицата. Сам съм. След малко пристига някакъв – класически вид на пенсиониран бригадир от ТКЗС-то. Или селски милиционерски старшина…

Аз съм спокоен – имам взет час, остават минути, всичко е наред.

Вратата се отваря. Излиза пациентка, докторката я изпраща и пита: „Кой е?“. Тръгвам.

Зад мен бригадир-старшината се обажда: „ От мен да мине. Нека да е той. Аз ще изчакам…“

Оглеждам го саркастично, изхъмквам. Хем съм по графика, хем е дошъл след мен – ама високомерно–покровителствено благоволява да спазва правилата…

Абе, нали ви казах – на муцуната му е изписано. Явно липсва му оная дребна властчица, дето е имал, та си гъдилка ситната душичка…

хххх

-  Тате, аз гей ли съм?

Бащата мълчаливо вади бая прокиснало мляко и командва:

-  Пий!

Оня пие и плаче… Едва изтичва до тоалетната, сяда на чинията и реве:

-  Защо, бе тате…

-  За да знаеш за какво ти е задникът…

хххх

Срещам млад колега. Млад – според мен.

Извикал го директорът и му казал, че трябва да поеме руския език. Единствен с втора специалност се оказал…

Къде изчезнаха потоците с руска филология? Тридесет и три години – още не са пенсионирани…

Проблем имало и с родния език. Само една кандидатка. И тя още работела в Обредния дом…

А учители трудно се намират. Особено свестни учители. Което и преди беше проблем, де…

Вземат тапия младите – и тръгват по свой си път…

Не мога да ги укорявам. Капитализъм. Идеите се въртят около парите и стомаха.

Младите са вече много, много практични.

А по-младите… Ами…

Ще ги дресират да скачат…

Кой не скача е червен…