Инцидентът

     Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в малките старопланински общини. Вече нощта отдавна бе превзела пътищата в цялата страна и той бързаше да се включи на магистралата, за да стигне по бързо у дома. Музиката спря и през колоните зазвъня мелодията на смартфона му. На екрана на музикалната уредба се изписа:

 ТЪРСЕЩ АБОНАТ – ПРЕМИЕР НА БЪЛГАРИЯ

Димитър Марков намали звука и натисна тъч бутона за приемане на разговора. От колоните се чу гласът на Премиера на България:

 - Здраво бе Мите, как са структурите в Старозагорско?

-    Притеснени са, след новите разкрития по фалиралите оръжейни заводи. – отговори  директно Марков, с премиера бяха заедно от създаването на партията и той можеше да си го позволи, после добави:

      - Нали техните директори са назначени от нашия министър на  икономиката…

- Само нема да се косиш… - каза премиера, - всичко ще е наред там. Нали са си взели дяловете!

 - Това не ги интересува, защото се задават кметски избори, - продължи да разтяга проблема Марков:

 - Притеснява ги, че може да се отрази на резултатите! Ония скумрии от опозиционните партии само дебнат, а утре и протест стягат в Казанлък и Стара Загора, щели до София да стигнат!

 - Това са бели кахъри, Митак! – каза премиерът и смени темата: - Аз за друго те търся! В петък ще внесем закона за домашното насилие с поправките от Европа…

 - Знаеш, че можеш да разчиташ на мен и моите хора.  – отговори Димитър.  – Ще го гласуваме както в европейските страни.

 - Много е важен този закон Митко, защото европейците няма да отпуснат парите по плана за развитие. А ти не искаш това, нали? – натърти премиерът.

 - Няма да се пропукаме, господин Премиер, спокойно! – потвърди отново Марков. На пътя пред него светнаха две очи! Беше сърничка, депутатът изви рязко волана вдясно и пред него изскочи огромна скала. Чу се силен трясък и Марков изгуби съзнание.

***

  Силна слънчева светлина блесна пред разсънващия се депутат. Той се изправи и разтърка очи. Огледа се. Намираше се в малка тясна стаичка с огромен мръсен прозорец, който гледаше към пътя, минаващ през селото. Бе легнал в някакво много неудобно легло с пружина и завит с вълнено одеяло. Тръгна да става и изведнъж от другата стая дотича една баба.

 - Стой, чедо, не бързай да ставаш! – каза бабата. -  Имаш голяма рана на глава, може и сътресение да имаш. Разбил си, си колата синко.

Димитър Марков се огледа отново, още не осъзнаваше какво се е случило. После си спомни случката от снощи и осъзна, че е катастрофирал.

 - Как попаднах тук?- попита той.

 - Пламен - синът ми сабаале е извеждал козите, когато е видял колата ти разбита на Кървавото. Там стават много катастрофи.

 - Главата ме боли, как мога да стигна до болница? – Димитър се хвана за главата. 

 - Само с автобус до Стара Загора или Казанлък. Тук в село няма лекар. – отговори бабата и наля от един чайник в една порцеланова чаша някаква жълтеникава топла течност и му я подаде с думите: - Пий, чадо…

Депутата погледна намръщен чая, но отпи една глътка. Усети приятния вкус на лайка с нещо друго.

 - Какво е това? - каза леко поободрен Марков.

 - Чай от лайка и бял равнец, ще ти помогне!- бабата му бутна ръката, за да го подкани да пие. Той отпи поредната глътка. Тя включи от копчето стария си телевизор „Електрон“ и на екрана се показа премиера на България. Той говореше за закона за домашното насилие и как той ще помогне на тормозените жени и деца, а журналистите не му задаваха правилните въпроси както винаги.

 - Пфу, серсемин! Да отидеш в гроба… - възрастната жена се ядоса и продължи с монолога: - С този закон целиш да ни взимаш децата и внуците, като в Европа. Маскара…

 - Как ще ви вземе внуците? – попита отнесено Марков.

 - Ами да, в закона го пишело, че ако дете се оплаче в училище от родителите си ще дойдат социалните и ще ти отнемат детето. Също така щели да подпомагат деца, които искат да си сменят пола. И ще трябва да ги учим, че могат да си изберат кой пол да са. Пълна извратения...

 - Божичко! Това къде го чухте? – Димитър Марков стана от леглото и тръгна да си обува панталона, който бе поставен сгънат на един стол. Бабата като го видя излезе от стаята. Той се облече и тръгна към двора. Мина през едно преходно помещение и после през входната врата. Времето беше прекрасно, лятото беше в разгара си. Той позаглади с ръка смачканата си риза, с която бе спал. Срещу него се зададоха пет кози и един висок и як млад мъж след тях.

 - Добър ден… - поздрави мъжагата. Той прибра козите в кошарата и подаде ръка на депутата. Димитър я пое с думите:

 - Вие сте Пламен, нали? Благодаря ви!

 - Няма за какво. – Пламен свали раницата от гърба си извади смартфона на депутата и му го подаде. – В колата нямаше друго.

 - Да, благодаря. – той си взе телефона и видя, че има 18 пропуснати повиквания.  – Ще

се обадя!

 - Не ви препоръчвам, мисля че имате сътресение. Доста добре сте се ударили на Кървавото. – каза синът на бабата.

 - Трябва да се прибера, не мога да ви досаждам. – заяви депутатът.

 - Не ни пречите, има храна има и къде да спите! – той влезе в къщата, а Димитър все пак звънна по телефона и се свърза с деловодството на парламента. От там помоли да дойдат да го вземат, и да изпратят репатрак за колата му. После и той влезе в къщата.

Бабата беше стъкмила масата и го покани да седне с тях. Той седна хапнаха скромно. Тя беше опържила яйчица, които раздели по равно между тримата. На масата имаше нарязано домашно козе сиренце и салатка от градинката – домати и краставици. Те хапнаха и по време на разговора разбра, че бабата има дъщеря в Германия, която и е разказала за закона, защото и там го били приели преди Ковид пандемията и вече го прилагали. По време на пандемията били взели детето на нейна комшийка от сръбски произход. Жената сега се борела с институциите. Накрая Пламен не се сдържа и го попита:

  - Вие не сте ли Димитър Марков – депутата? – той не отрече, стана опита се да им остави пари, но те не ги взеха.

От улицата се чу клаксон. На пътя бе спрял луксозен немски автомобил. Той се сбогува с тях и се качи в автомобила отзад. На седалката до него стоеше разпечатан закона за домашно насилие, той го взе и започна да го чете…

***

 Три дни по-късно стария телевизор „Електрон“ предаваше парламентарния контрол,  на трибуната излезе Димитър Марков. Той си намести микрофона и започна да говори:

- Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми Министър председател, господа министри, депутати и гости на парламента, днес сме се събрали тук, за да приемем закона за домашното насилие в България… - той направи пауза за миг и после продължи – Този закон в същината си е замислен да служи на народа, а не на европейските институции! Но в самия закон има точки, с които българските избиратели не са съгласни. – в залата настана смут. Всички депутати почнаха да си шушукат.  – Затова, господин Министър председател, господин министър на труда и социалната политика, господа депутати, аз ще гласувам против този закон в този му вид…

 - Ей, това момче ще се окаже свястно, не като неговия началник!- каза бабичката, след което извади чайника от долапа и започна да си приготвя чай след което добави: - Живота е като монета, двустранчив, докато не видиш от другата страна на монетата не можеш да вземеш решение!

Тя сложи чайника на печката и тръгна към двора, а на стадия телевизор се показа резултата от гласуването...

Костадин Койчев – kovak

19.05.2023г.