9.11.2010 г., 22:33

Интервю с Лъжата

1.2K 0 6
1 мин за четене

duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо.
Лъжата: Един ден ще умреш!
duffmckagan: Това лъжа ли е?!
Лъжата: Най-голямата лъжа! Защото не е един ден, а всеки ден...
duffmckagan: Интересно. Между другото - много си красива!
Лъжата: Да, аз държа на външния си вид. За разлика от Истината!
duffmckagan: Какво ù е на Истината?
Лъжата: Ами тя е много стара и грозна!
duffmckagan: Затова ли никой не иска да я погледне право в очите?
Лъжата: Затова! Хората имат чувство за естетика... Това е моето друго име!
duffmckagan: Кажи ми за финал поне една истина!
Лъжата: Един ден ще умреш!
duffmckagan: Е, това нали беше лъжа!?
Лъжата: Истина-Лъжа! Двете сме сестри-близначки – толкова си приличаме, че винаги ни бъркат. Така че - едно и също нещо може да мине хем за лъжа, хем за истина.
duffmckagan: Сестри-близначки, пък Истината е грозна, а ти красива! Нещо ме ментиш!
Лъжата: Изненадваш ли се?! Един ден ще умреш и ще разбереш кое е Истина и кое Лъжа...
Очаквай изненади!
duffmckagan: Един ден...
Лъжата: Всеки ден!
duffmckagan: И все пак – много си красива!
Лъжата: Но по-добре да не ме гледаш в очите...
duffmckagan: Какво пък ти е на очите?!
Лъжата: Имам най-честните очи... А най-честните очи винаги лъжат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...