18.09.2007 г., 15:54 ч.
Интервю с младия писател
4 мин за четене
Инсинуация: Първо, искам да ви попитам за името. Кратун Шоков е вашият артистичен псевдоним, нали така?
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дядо ми: Кратунци. Не че е известно с особен добив на кратуни, просто преди много години там пораснала някаква много-много голяма кратуна и всички започнали да му викат Кратунци, дори не знам как е било старото му име, но мога да питам дядо…
И: Не, няма нужда. Друго имах предвид. Вероятно с името си целите да шокирате читателя.
К: Това е естествено, нали не очаквате от един млад автор да приспива своите читатели.
И: Не очаквам. Но това име не звучи ли малко чалгадшийско, малко прекалено?
К: И какво ако звучи. Чалгата се продава най-успешно в днешно време
И: Значи пишете чалга.
К: Кой е казал, че пиша чалга. Но в днешно време най-важно е да грабнеш читателя, да купи книгата, пък после да види какво пише в нея и ако му хареса да продължи да търси нещата на автора.
И: Значи това е Пиар стратегия?
К: Да, може и така да се каже. За мен е важно книгата ми да се купува и да се чете. Псевдонимът е само инструмент, с който си служа, за да постигна това. Ако харесам на читателя, това е прекрасно. Ако името пречи на възприемането ми като автор, няма проблем, ще го сменя впоследствие. Аз съм млад автор, бъдещето е пред мен.
И: Имате интересни възгледи. Самото заглавие на книгата е доста провокативно: „Отзад”. Това какво означава, че искате да влезете в литературата през задния вход ли. Или нещо друго…
К: Под нещо друго имате предвид сигурно да й го сложа отзад, така ли?
И: Моля ви, нашите читатели са културни хора, не работим с подобни асоциации.
К: Може да ме цензурирате. Но ще ви успокоя. Нямам намерение да го слагам на литературата където и да е. Нито имам намерение да влизам в нея отпред или отзад.
И: Значи нямате претенции да влизате в литературата?
К: Ама, чакайте, непрекъснато си правите някакви свободни тълкувания на думите ми. Нямам намерение да влизам, защото аз вече съм вътре в литературата. Това е.
И: О, имате самочувствие.
К: А вие имате ли критерии за това кога един писател е вътре и кога е вън от литературата. Ще ми е интересно да споделите с мен?
И: Не, просто ви питам, все пак аз съм интервюиращият. Кажете ми какво според вас е основното послание на книгата ви, каква е връзката със заглавието й?
К: Заглавието е от единствената повест вътре: „Отзад”. Разказва се за една млада дама, която е обсебена от външния си вид. Която отделя по-голямата част от времето си да се гледа в огледалото и да се фръцка пред хората. Тя до такава степен се откъсва от реалността, че забравя че освен лице има и гръб. И един ден, когато разбира, че има належаща нужда да се облегне на някого, когато се влюбва и забравя за миг огледалото, се оказва, че има само фасада, а отзад няма нищо. Буквално. Разказвам ви го малко опростено. Опитва се да се облегне на своя любим, но изненадващо пада на земята. Просто няма отзад. Никой не я вижда отзад, не може да докосне гърба си дори, ръката й минава през тялото й свободно. Разбирате ли?
И: Аха, модерна повест, хем буквално, хем преносно смислово натоварена. Сигурно ще се хареса на читателя, ако я разбере.
К: Вие разбрахте ли я след като я прочетохте. Нали сте чели книгата ми?
И: Да, прелистих я.
К: Прочетохте ли я?
И: Ами, не съм се задълбочавал, нямах време.
К: И взимате интервю за нея! Без да знаете за какво пише вътре.
И: Чел съм рецензии и отзиви за нея.
К: Написани от някого като вас?
И: Какво имате предвид?
К: От някого, който я е прелистил, без да я чете и без да вникне в нея? Много професионално, настина.
И: Какво, съмнявате се в професионализма ни, така ли. Не мислите ли че просто сте написали поредната чалга? Не може да повярвате че е така, нали?
К: В нищо не се съмнявам, просто виждам какви са фактите. А дали съм написал чалга или не, в това трябва да ме убеди някой, който е чел книгата ми, писна ми от пишман професионалисти. Ще ви помоля това интервю да не се публикува. Това просто е смешно. Егати тъпото списание. Как имате очи да го продавате на читателите си. Не ви ли е срам. Я ми се разкарайте от главата.
И: Както искате, това си е за ваша сметка. Списанието ни има огромна аудитория, читателите ни харесват, това че книгата ви не струва си е ваш проблем. Ако не беше главният редактор изобщо нямаше да се срещна с вас. Да не мислите, че ми е до тъпата ви книга. Уредили сте се с връзки, това е. Да не мислите, че светът се върти около вас. Никой няма да ви забележи дори.
К: Май вие, както сте седнали на този въртящ се стол си мислите, че всичко се върти около вас. Майната ви. Книгата ми е точно за такива като вас, които са загубили ориентацията си за отпред и отзад.
Интервюто взе Краси Йорданов
Забележка на главния редактор: Интервюто се публикува в пълния му вид. На Краси Йорданов е наложено наказание и направена забележка да се извини на младия писател.
Кратун Шоков: А как ви звучи Иван Георгиев?
И: Често срещано име, наистина. Но Кратун Шоков, не е ли малко прекалено? Какво е посланието на този псевдоним?
К: Кратун идва от името на селото на дядо ми: Кратунци. Не че е известно с особен добив на кратуни, просто преди много години там пораснала някаква много-много голяма кратуна и всички започнали да му викат Кратунци, дори не знам как е било старото му име, но мога да питам дядо…
И: Не, няма нужда. Друго имах предвид. Вероятно с името си целите да шокирате читателя.
К: Това е естествено, нали не очаквате от един млад автор да приспива своите читатели.
И: Не очаквам. Но това име не звучи ли малко чалгадшийско, малко прекалено?
К: И какво ако звучи. Чалгата се продава най-успешно в днешно време
И: Значи пишете чалга.
К: Кой е казал, че пиша чалга. Но в днешно време най-важно е да грабнеш читателя, да купи книгата, пък после да види какво пише в нея и ако му хареса да продължи да търси нещата на автора.
И: Значи това е Пиар стратегия?
К: Да, може и така да се каже. За мен е важно книгата ми да се купува и да се чете. Псевдонимът е само инструмент, с който си служа, за да постигна това. Ако харесам на читателя, това е прекрасно. Ако името пречи на възприемането ми като автор, няма проблем, ще го сменя впоследствие. Аз съм млад автор, бъдещето е пред мен.
И: Имате интересни възгледи. Самото заглавие на книгата е доста провокативно: „Отзад”. Това какво означава, че искате да влезете в литературата през задния вход ли. Или нещо друго…
К: Под нещо друго имате предвид сигурно да й го сложа отзад, така ли?
И: Моля ви, нашите читатели са културни хора, не работим с подобни асоциации.
К: Може да ме цензурирате. Но ще ви успокоя. Нямам намерение да го слагам на литературата където и да е. Нито имам намерение да влизам в нея отпред или отзад.
И: Значи нямате претенции да влизате в литературата?
К: Ама, чакайте, непрекъснато си правите някакви свободни тълкувания на думите ми. Нямам намерение да влизам, защото аз вече съм вътре в литературата. Това е.
И: О, имате самочувствие.
К: А вие имате ли критерии за това кога един писател е вътре и кога е вън от литературата. Ще ми е интересно да споделите с мен?
И: Не, просто ви питам, все пак аз съм интервюиращият. Кажете ми какво според вас е основното послание на книгата ви, каква е връзката със заглавието й?
К: Заглавието е от единствената повест вътре: „Отзад”. Разказва се за една млада дама, която е обсебена от външния си вид. Която отделя по-голямата част от времето си да се гледа в огледалото и да се фръцка пред хората. Тя до такава степен се откъсва от реалността, че забравя че освен лице има и гръб. И един ден, когато разбира, че има належаща нужда да се облегне на някого, когато се влюбва и забравя за миг огледалото, се оказва, че има само фасада, а отзад няма нищо. Буквално. Разказвам ви го малко опростено. Опитва се да се облегне на своя любим, но изненадващо пада на земята. Просто няма отзад. Никой не я вижда отзад, не може да докосне гърба си дори, ръката й минава през тялото й свободно. Разбирате ли?
И: Аха, модерна повест, хем буквално, хем преносно смислово натоварена. Сигурно ще се хареса на читателя, ако я разбере.
К: Вие разбрахте ли я след като я прочетохте. Нали сте чели книгата ми?
И: Да, прелистих я.
К: Прочетохте ли я?
И: Ами, не съм се задълбочавал, нямах време.
К: И взимате интервю за нея! Без да знаете за какво пише вътре.
И: Чел съм рецензии и отзиви за нея.
К: Написани от някого като вас?
И: Какво имате предвид?
К: От някого, който я е прелистил, без да я чете и без да вникне в нея? Много професионално, настина.
И: Какво, съмнявате се в професионализма ни, така ли. Не мислите ли че просто сте написали поредната чалга? Не може да повярвате че е така, нали?
К: В нищо не се съмнявам, просто виждам какви са фактите. А дали съм написал чалга или не, в това трябва да ме убеди някой, който е чел книгата ми, писна ми от пишман професионалисти. Ще ви помоля това интервю да не се публикува. Това просто е смешно. Егати тъпото списание. Как имате очи да го продавате на читателите си. Не ви ли е срам. Я ми се разкарайте от главата.
И: Както искате, това си е за ваша сметка. Списанието ни има огромна аудитория, читателите ни харесват, това че книгата ви не струва си е ваш проблем. Ако не беше главният редактор изобщо нямаше да се срещна с вас. Да не мислите, че ми е до тъпата ви книга. Уредили сте се с връзки, това е. Да не мислите, че светът се върти около вас. Никой няма да ви забележи дори.
К: Май вие, както сте седнали на този въртящ се стол си мислите, че всичко се върти около вас. Майната ви. Книгата ми е точно за такива като вас, които са загубили ориентацията си за отпред и отзад.
Интервюто взе Краси Йорданов
Забележка на главния редактор: Интервюто се публикува в пълния му вид. На Краси Йорданов е наложено наказание и направена забележка да се извини на младия писател.
© Станислав Пенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво ,хареса ми много интервюто !
Мисля ,че за г-н Кратун има бъдеще в литературата
,пожелавам му успех!!! -
Благодаря Бинев, вложих иронията, сега си чакам лихвите (е и сега ако кажеш, че не се правя на оригинален).
-
Поздравления! Просто невероятен разказ. Страхотна ирония си вложил и си оригинален без да се правиш на такъв!
-
Незабравима (вече забравих какво искам да ти кажа), а, да, не ви бива много. Даже хич не ви бива. Днес на три пъти ви засякох как ме следите. Не ставате за тая работа, откажете се докато е време... Определено!
-
Интервюто е протекло, по характерния начин!Смехотерапия!
Определено... ще те следя!
Поздрав! -
Светланал, ако бяхте сложили само въпросителни, тогава можех и от вас да взема интервю?
-
!!! Сложих само удивителни, за да не ми се карате!
-
Ахах,за интервюто говорех,а съжалявах,че няма в действителност книга, написана по описаната идея.
-
Какъв разказ, интервюто ли имате предвид? Или някой от разказите на г-н Кратун? Или моя разказ? Или сте объркали произведенията, или аз съм объркал сайтовете, или просто трябва да спра с глупостите.
-
Страхотен разказ, адски ми хареса.Много интересна структура има и мога само да съжалявам,че не е написана книга по идеята.
-
Хареса ми!!!
-
Хехехее!!!
Страхотно!
БРАВО!)) -
Хах, чудесен разказ и много правдив! Браво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав