Ирина

Две жени – млада и зряла разговарят седнали пред чаши топло кафе в сепаре на известно столично заведение:

-          Какво искаш да знаеш за мен? Искаш ли да чуеш сълзливата сапунена история за пред камерите или пък те интересува истината скрита в мрака на големия град, в сенките на деня. Можеш да надникнеш в тях, само ако имаш смелостта да ги погледнеш. Те са страшни, вулгарни и скандални, толкова колкото е и самата истина. Опасявам се, че са достатъчно мръсни, за да оставят вечно петно в чистата ти душа. Сигурна ли си , че искаш да направиш тази стъпка? – започнала делово разговора зрялата.

-          Искам да науча истината в цялата и пълнокръвна жестокост, затова днес съм тук. – отвърнала младата.

-          Е, ами добре тогава, откъде да започна може би от самото начало. – продължила зрялата – Имаше време, когато бях обикновено момиче, също като теб, родено в някое мъничко селце в провинцията или пък бе в големия град всъщност това е без значение. Родителите ми бяха съвсем обикновени хора, опитващи се да закрепят разпадащия им се живот в началото на прехода. Точно когато навлизах в юношеството си и имах най – голяма нужда от тях, те нямаха достатъчно време за мен. Никога не споделих това с тях, а и нямаше смисъл, бях достатъчно умна (по-умна от връстниците си), за да разбера, че за това обстоятелство виновните не бяха те. Обичах ги, уважавах ги, но не исках да водя техния живот. Исках да им докажа, че мога да се справя по – добре, да преуспея, защото аз обичах живота, а по онова време вярвах, че и той ме обича. Бъдещето ме очакваше. След като завърших училище, заминах за столицата. На този етап нямах намерение да продължа образованието си. Това ни бе непосилно. Трябваше ми бляскава работа, за да се измъкна от калта. Донякъде си бях изготвила план: първо да стана модел , да имам хубав дом и да помогна на родителите си, някъде на този етап да се пробвам, като актриса, а когато вече мога да си го позволя да уча висше.

Когато пристигнах си мислех, че всички врати ще са отворени за мен, но бързо разбрах, че нищо няма да бъде толкова лесно. Дълго търсих свястна работа като модел, но или бях прекалено висока, или пък ниска, веднъж бях дебела, друг път - прекалено слаба. На едно място ми казаха, че за да ме преценят трябва да се съблека гола. Зашлевих представителя и си излязох. Не се върнах никога повече там. Последната възможност пред мен бе работата като сервитьорка в един нощен клуб. Момичетата там не бяха просто компания за вечерта, за щастие това не се отнасяше за сервитьорките. Не бих се съгласила, ако бе другояче. Първата вечер бе търпима. Имаше добри бакшиши. Пияниците не бяха толкова нахални. Не ,че не се опитваха да… На втората вечер един пиян глупак, малко по – възрастен от мен, ми се лепна като муха на мед. Направи ми доста недвусмислени намеци. Няколко пъти ме опипа по задника. Ама аз не оставих да му се размине, добре го насолих. Същата вечер си тръгнах по – рано. При други обстоятелства не бих се върнала, но ми трябваха пари за наема на квартирата. Надявах се, че повече няма да го видя. Но уви, той бе там. Оказа се, че е син на собственика. Това момче отново не ме остави на мира. Не издържах. Не можех да понасям тая отрепка. Напуснах на третата вечер. Прибрах се капнала в квартирата. На другия ден трябваше да изляза рано преди хазайката да ме е усетила. Трябваше незабавно да си намеря работа. С тази мисъл в главата се унесох в неспокоен сън.

В следващите няколко дни безуспешно се опитвах да изпълня единствената си цел, но почти всички работни места бяха заети или пък не бях подходящия кандидат. Накрая съвсем се отчаях. След поредната неуспешна среща го видях отново. Нахалникът от клуба ме причакваше пред дома ми. Не можех да избегна срещата. Буквално ме изнуди да изляза с него, иначе нямаше да се отърва от присъствието му. Каква глупачка само бях! Не, не глупачка, бях просто уязвима, а той знаеше това, както и кой е точния момент да хвърли картите на масата. Хитрецът ме заведе на обществено място. Ведно луксозно кафене, където ми каза всичко направо. Пожелал ме още от първият миг, в който ме видял. Колкото повече съм се дърпала, толкова повече ме искал. Възбуждала го самата мисъл, че може да бъде отхвърлен. Тоя тип ми предложи да преспя с него една нощ, щял да ме възнагради богато. Не, не ме мисли за свенлива, правила го бях и преди, но защото исках, а тоя ме вземаше за някоя… Едва успях да се откопча, но го пратих да си търси друга играчка. Сметнах, че съм се отървала на косъм. Няколко дни по късно разбрах кой е инициаторът на всичките ми проблеми. Един от отхвърлящите ме работодатели най–спокойно изплю камъчето. Това чудовище имаше по–дълги пипала, отколкото съм предполагала. Дори хазайката ме заплаши, че ще ме изхвърли, ако не ѝ платя наема за изминалия месец. Дали и тя не бе замесена? Не знаех какво да правя. Не можех да се върна сломена у дома. Исках да се докажа. Исках да успея, но затова все щеше да платя някаква цена, нали така….

„Само веднъж”- така каза той. Можеше и да не е толкова зле. Обадих му се. Той очакваше моя отговор, моето: „Да”. Никой, никога не бе му казал: „Не”!

Остана доволен. А аз…

Никога няма да забравя погнусата си, когато ръцете му докосваха кожата ми. Устните, езикът му преминаха през тялото ми, настаниха се като отрова в сърцето и душата ми. Дървото изсъхна, а бе твърде младо!

Повърнах няколко пъти, докато се прибирах в квартирата. Вървях пеш през половината град, краката ми бяха безчувствени. Болката бе другаде. Хазайката не посмя да ми каже нищо, само ме погледна с укор, може да ми се е привидяло. Първото, което направих с влизането си бе да се измия, да изтъркам до кръв всяка частица от тялото си. Страх ме бе да погледна в огледалото. Най – ужасното нещо се криеше в него. Лицето бе същото, но момичето бе друго…

След няколко дни получих възнаграждението си. Мерзавецът ме представи на баща си като своя позната. Господинът не бе по – различен от сина си, но ме хареса повече. А и двамата искаха едно и също. Дъртакът обаче ме искаше изцяло и само за себе си. Нямаше отърване и от него. Вече не можех да се измъкна. В началото бе зле, но след всеки следващ път започнах да свиквам. Старият бе импотентен, наложи се да правя доста неща сама, за да му доставя удоволствие. Дори понякога, когато искаше да се почувства „истински мъж”, симулирах щом разпадащата му се плът бе върху ми. За всичко това го накарах да си плати. Бях жестока, но и те бяха жестоки с мен…

Купи ми доста скъпи играчки, пращах редовно пари на мама и тате. Те бяха и сега са доволни. Никога не ме попитаха откъде се взема всичко, но им бе ясно, разбирах го по погледите им. Осигурена бях с достатъчно средства за най – важното, което исках – да унищожа лицето в огледалото. То ми бе чуждо, затова сега е друго – деформирано, каквато съм и аз. Старият хареса промяната ми. Една вечер получи инфаркт, докато се наслаждаваше на красотата ми.

Вече го няма, но сега в живота ми има трима - четирима, които ми осигуряват  по- добър стандарт на живот. За тях съм „красивата кукла”. За пред хора съм: мис, модел, манекен, актриса, ТВ –водещ. Аз съм всичко, което светът пожелае да бъда, защото съм неговото творение. Взех предложения ми избор. Другото – преди и след – няма значение. Връщане назад няма. Разбираш ли сега защо ти разказах историята на живота си…

-          Глупости, казваш това от завист. Не ме искаш за конкуренция, защото може да се окажа по – добра от теб. – отвърнала с укор в гласа младата.

-          Направих, това което смятах за редно. – рекла спокойно зрялата. - Казах ти истината, нещо което приятелките ми не биха направили. Те са по – лекомислени от мен, личи по чистота на лицата им. Ти си млада, животът е пред теб. Давам ти възможност, която аз нямах. Подавам ти ръка, можеш да е поемеш и да станеш като мен или да е отхвърлиш в прахта и да тръгнеш към неизвестното. Избери сега!

*   *   *   *

В покварения свят няма чисти души. Мръсна е дори истината, от нея боли, но болката е път към пречистването. Дали правилно е неизвестното само времето ще покаже. Времето е непоклатимият ни съдник. Вслушайте се в мъдростта му.