suleimo (Дани Сулакова)
66 3139
14.02.2014 г., 11:12 ч.

Искам на някой да се подаря 

  Проза » Разкази
2801 5 56
9 мин за четене
Годината някъде около 80-те. Яна е шестнайсетгодишна, дива и красива. Мястото е парк Родопи. Повода е зимен спортен лагер. Всичко ú е за първи път. Цигари, алкохол, мръсни думи, секс. Е... не, секса е само в главата ú. Още не можеше да скочи в дълбокото като другите от отбора. Леко им завиждаше, че имат с какво да се похвалят. В тази възраст, искаш да си част от общото. А тя беше различна. Обличаше слабото си тяло в момчешки дрехи. Подстригваше се късо. Лятото на път за плажа, заливаше с кислородна вода косата си и я оставаше така да изсъхне. Правеше си пънк прически. Държеше се предизвикателно. Сама не осъзнаваше каква енергия завихряше покрай себе си.

И на този лагер се записа сама. Той не беше организиран от клуба, в който тренираше хандбал. Това си беше училищен лагер, където учители и ученици бяха просто приятели. Не познаваше никой. Всички бяха завършващи.

Още на гарата във Варна си го заплю. Ивайло се казваше. Състезател по водна топка. Да беше красив, ама не. Счупен нос, хищен поглед. Какво да му харесаш? Не можеше да види какъв цвят са очите му, ама лошо гледаха. Прегръщаше някакво момиче, дошло да го изпрати. И докато го правеше, не изпускаше от поглед Яна. Като вълк надушил жертвата си.

Планината ги посрещна бяла и слънчева и бяла. Ски, бой със снежни топки, тренировки, танци. Яна все ходеше подире му, а той сякаш умишлено я отбягваше. Една вечер го проследи до беседката. Пушеше тайно.
- Дай да си дръпна! – го стресна Яна.
-  Не си ли малка, та да пушиш?
- Не съм малка, вече съм на шестнадесет – му се оперчи тя. Подаде ú цигарата, но тя от ръката му засмука. Искаше да го докосне. Закашля се, очите ú потекоха.
- Тихо, да не ни усетят! – и я гушна до гърдите си. Яна затрепери къде от студ, къде от вълнение. Ивайло повдигна личицето ú, нежно я целуна.  А Яна го ухапа по езика и побягна смеейки се.
- Ах ти, малка маймунка такава! Дресьор ти трябва, не гадже!
- Мечтай си само! Нямам опитомяване!
Една вечер почти му се отдаде. Искаше го, но я беше и страх. Всички казваха, че боляло.
- Девствена съм! – едва промълви Яна
- И аз – се ухили Ивайло.
- Какво правим тогава?
- Радвам ти се! Янче, ти си като подарък! Никога не знам, какво ще изскочи от вътре.
- Кое беше момичето на гарата?
- Сестра ми, глупаче такова!

 

                                                     След 10 години

 

“Глупачето” беше пораснало. Бе се превърнало в прекрасна млада жена. Стила вече беше друг. И помен нямаше от пънка. Сега се събираха голяма компания да посрещат Джулая морнинг на Паша дере. Заформяше се луд купон. Пътя до там беше лунен пейзаж и голямо изпитание за всеки шофьор.

Яна беше с Калин. Имаха връзка вече три години, мислиха за брак. Амбициозен мъж беше той. Имаше план какво иска и трябва да му се случи в живота. Яна си беше добре с него, защитена. Липсваха ú забавленията, но не можеш всичко да имаш в този живот. Общите им вълнения бяха силно контролирани от него. В тази връзка Яна се чувстваше като в двадесетгодишен брак.

Мъжете от компанията бяха отишли за миди. По някаква вселенска случайност, Яна настъпи морски дракон. Веднага се събраха хора да дават съвети.
- Аз съм лекар! Отдръпнете се всички! Дайте въздух на момичето! - Над нея се беше надвесил Ивайло
- Боли! – изохка Яна.
- Ще боли я! Ти си прегазила горката риба, бе малката!
- Не съм малка! Пораснах!
- Хайде да те водя в токсикологията. Това не е шега работа! Скоро може да се появят неприятни симптоми.
Ивайло я вдигна на ръце и понесе към колата. В болницата почистиха раната, биха ú инжекция и я пуснаха да си ходи.
- Хайде де се връщаме при другите! Стъмнява се, а пътя е тежък!
- Не искам! – едва прошепна Яна
Ивайло се обърна с питащи очи.
- Не те ли чака някой там?
- В план графика съм на един, но още не съм се дала! Подари ми тази нощ Иво! Само за това те моля!
- Сигурна ли си? И не ми казвай, че още си девствена, щото аз отдавна не съм! – се хилеше той. - Добре, маймунка сладка, ще видиш доктор Ох боли къде ще те заведе.
Спряха до някаква вила над Варна.
- Кой живее тук?
- Аз! Баба и дядо са на първия етаж. Ела да ти покажа гледка за милиони!
На Яна дъхът ú секна! Огромна веранда отрупана с цветя. Матрак направо на земята. Морето блещука в далечината и небе обсипано със звезди. Идеално!
Там му се подари! Отдаде тялото си, душата си , разцъфна, женствеността  ú достигна неподозирани висоти. Ивайло сътвори чудото, но и пося зрънцето съмнение в нея. Яна вече не беше сигурна, че може да живее без това!
Посрещнаха слънцето прегърнати. Нещо се случваше в тях.
- Сигурно се тревожат за теб. Да пием кафе и да тръгваме!
Мълчанието тежеше през целия път.
- Яна, предстои ми специализация в Германия. На този етап не мога да те поставя в уравнението. Харесвам те много, но...
- Пожелах си една нощ с теб и я получих! Нищо повече не очаквам. Не ни е писано да сме заедно. Благодаря за помощта докторе!
Яна слезе от колата и не се обърна повече.

 

                                                          2010 година

 

Яна и Калин бяха на почивка в Лозенец. Юлиян, техният син тази година отказа да летува с тях. Вече беше 15 годишен и му гласуваха доверие да се гледа сам. Обичаха да почиват в това селце. Беше спокойно, интимно. Винаги гостуваха в един и същи семеен хотел с чудесно обслужване. 
Калин си носеше адвокатските дела и работеше под плажния чадър. Яна предпочиташе да плува, вместо да се пържи под жаркото слънце. Нещо ú правеше слънчеви зайчета. Присви очи и тогава го видя в целия му блясък. „ Да му се не види този Ивайло бе. Безсрамно готин е станал.” Неусетно Яна си глътна корема и изпъчи гърди.
 Към обед телефона ú подаде сигнал за съобщение от Фейсбук. Писмо от доктор Ох боли: “ Дресьора чака малката маймунка в клетка 35”.
Кръвта ú буквално се оттече от нея. Започна да се озърта, но не го виждаше никъде.
- Яна, пребледняла си! Зле ли ти е! – се загрижи Калин.
- Май ме е хванало слънцето! Ще се прибера в хотела де си почина!
- Да дойда ли с теб?
- Не, не е нужно! Ще хапна и ще си легна.
Мислите на Яна препускаха. На рецепцията потвърдиха съмненията ú. Знаеше, че прави грешка, но не можеше да се пребори със себе си. Той отвори още преди да е почукала. Сърцето ú блъскаше в гърлото. И пак беше малко момиченце, а той момчето дето гледа лошо.
Изтръгна я от нищото! Поиска я, а тя му се подари, отново.  Емоциите избухваха една след друга. Трепереше, плачеше, смееше се. Боже, колко жива се чувстваше!
Лежаха на земята задъхани, потни и щастливи.
- Мислех, че никога няма да изпитам това отново!
- С мъжът ти различно ли е?
- Той е... да кажем доста властен и изисква подчинение. Секса с него е цената, която плащам за всичко друго.
- Защо не го напуснеш?
- Заради това другото де! А ти как се справяш?
- Два брака, един развод.
- Значи си женен! А тя къде е?
- С приятелки в Италия. Имаме отворена връзка и двамата сме доволни.
- Как ме откри? И по-важното е защо?
- Импулс може би! И никак не си трудна за откриване с този Фейсбук. Тагваш се навсякъде. Ръсиш трохички и по тях и ей ме тук. Видях, че имаш син Юлиян 15 годишен ! Името и годините ме смутиха!
- Не е твой син, ако това те тревожи! Де да беше! Трябва да тръгвам!
- Ще дойдеш ли утре пак!
- Ако е писано! – му се усмихна Яна. Целуна го дълго, като за последно.
Върна се в стаята си. Заличи си профила във Фейсбук. Каза на Калин, че иска да се приберат във Варна. Беше убедена, че той знае защо. Той винаги и всичко знаеше за нея. Това беше неговия начин да получава от нея всичко каквото поиска. Нейният избор на единия да се продаде, на другия да се подари. Кой ще я оцени по достойнство?

© Дани Сулакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова),
    благодаря от сърце!
    Яна, признавам си...върна ми емоцията. А мислех, че и този мост съм изпепелила.
  • Страхотен разказ, правдив като живота и написан със ❤️!
    Поздравявам те!😃👏
  • Кралице!!! Къде си, за Бога, и защо не ни топлиш овехтелите, изстрадали души, с истински разкошна проза, каквато само ти можеш да създадеш? Днес точно ми е ден за цялото ти творчество, от сутринта си мисля за теб, влизам тук и виждам пресен-пресен коментар. Ами,... съдба.
  • Благодаря за прекрасните думи DPP (SMooth) и RumyanaShtereva (Румяна Щерева)! Когато емоцията (и не само тя), e белязала автора и творбите му, изминалите години мълчание са само една дълбока въздишка.
    Благодаря ви!
  • Там където е имало чувства, годините нищо не променят и за хората и за разказа! Поздравления
  • Хубавият край говори много за един разказ, не предвидимият, а интересният
    Реализмът и лекотата ме грабнаха!
  • svetlanal (Светлана Лажова), героинята ми е щастлива с изборите си, били те добри и не съвсем. Разбра, че това усещане е право на избор и понякога трае само миг...
  • "Нейният избор на единия да се продаде, на другия да се подари. Кой ще я оцени по достойнство?" Дано е щастлива с иборите, които прави и на стари години да си каже, че е изживяла живота си, така, както е искала и той е бил хубав.
  • Как само може да ти се прекатури живота с една споделена или разкрита тайна!Всяка цена си струва в името на Любовта и децата! aleksandra79 (Анелия Александрова), maiaan (Мая Ангелова), благодаря за вниманието!
  • Женското сърце е океан от тайни. Завладяващ разказ!
  • Ех живот, понякога си толкова красив, а после ни караш да мислим.... Прекрасен разказ.
  • Благодаря Нели!
    Спрях да се учудвам от постъпките на хората.
    Всеки според собствените си мераци и его действа!
    На някой дори причина не му трябва.
  • Чудех се как би звучало заглавието така: "Искам на някой да се продам". Доста провокиращо и нелицеприятно. Определено умееш да виждаш скритите лица на хората. Историята си я бива. И все пак още се питам - така ли постъпват хората наистина и защо?
  • Благодаря Боряна!
  • Мацката толкова пъти се заличаваше от тук от там и пак я откриха! Абе който иска, намира начин! Нито години, нито разстояние ще го спре!
  • Ръсиш трохички, та и аз стигам чрез тях до теб!
    Мацка! :*
  • Ооо искаш Българи от старо време те са незабравими да знашш
  • Ще взъмна да мина на селски момци със засукяни мустаки, палави очи и кърски мераци
  • А-бе таз ЛеЛя много обича да пише за рокери и руснци
    Всичко, което се прави с Любов, е красиво и добро!..
  • Фреди, започваш да навърташ редовно тъдява! Ша свикна, да знаиш
    Честит първи април зевзециииии от леля ви Су!
  • Така идейте ти са невероятни и те поткрепям напълно!
  • Истина казваш сър Димитри! Проблеми можеш да си докараш и без Фейсбук. После да не стане има жена има проблем
  • Дани, за всичко е виновен Фейсбук...
    Има профил - има проблем, няма профил - няма проблем!

    Вълнуваща и житейски поучителна история... а, дали не е преживяна и да е истинска???
  • Благодаря Ваня! Даром нищо няма. По някое си време все трябва да си платим! Де да знаехме предварително цената, че да не ни излезе крива сметката на края!
  • Много ми хареса, много! В живота всяко нещо си има цена и ние трябва да сме готови да я платим. Удоволствие бе, да прочета! Поздрав!
  • Благодаря Фреди
  • ...Удоволствие си...!Онемявам!Поздравче!...
  • Блаодаря svobodey !
  • Свалям си шапката!
  • Благодаря Черна_Роза (Жулиета Великова)!
    Дописвам разказ в разказа. Там ще обясня изборите на Яна. Понеже някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми, сега ще разберат колко са далеч...а може би не!
  • Чета те за първи път и...определено ми хареса- и стила ти на писане, и самия разказ! Да, права си - всичко в този живот си има цена и ако искаме нещо, трябва да я платим!
  • Благодаря Бо!
  • Отново ми беше интересно и вълнуващо. Поздравления, Су!
  • Я, Мия ми е дошла на гости! И аз съм ти фен, знаеш!
  • Пишеш мъдро и увлекателно! Фен съм ти!
  • Радвам се, че отново те виждам при мен Вал!
  • Е, ще замълча! Не знам дали до 8 Март или и след това ...! Поздрави!
  • И то не коя да е, а Яна с камшика и убийствено високите ботуши с болезнено ( за неговите задни части) тънки токчета
  • Огромна шестица от една Яна.
  • Благодаря Донко! Надявам се скоро и ти да ни зарадваш с нови смразяващи кръвта приключения.
  • Разказът е много истински и е преживян. Имаш уникален стил на писане. Поздравления и от мен!
  • sidi13 (Силвия Димова),
    Calli (Дани Паскова),
    Anabell (АН АНАБЕЛ), благодаря ви, че споделихте празничната си нощ с мен!
    Всъщност празник е когато можеш да бъдеш с "виновника" на онова бодване по сърчицето, от което се раждат прекрасни творби!
    Дано го има за всички нас!
  • Честит празник, Дани!Разказът ти е в унисон с празника, а героите ти са непоправимо влюбени!Поздрави!Ще пия една ракия за твое здраве!
  • Благодаря Виктор! Нали знаеш, отговора често е "така трябва", а не "така искам". И сега, докато ти пиша това, се сещам за една история, която продължи с "един живот имам и съм длъжна да бъда щастлива". Ако ми разрешат да я опиша, ще изгрее тук.
    Наздраве за смелите и влюбени сърца!
  • Хубаво простичко разказваш. И питаш ли питаш....Отговорите са си в тебе. На теб никога не бих си позволил да дам отговор. Именно защото знам какъв е той. Поздрави!
  • Благодаря dinko1963 (Динко )! Зачела съм се в хубави книги последно време и затова паузата стана длъжка.

    jenyivanova (Жени Иванова), iren5 (Ирен ),lordly (Лордли Милордов),sani-ti (Таня Иванова), благодаря за вниманието. Дамата за която разказвам в действителност съществува. Тя не съжалява за изборите, които прави и цената която плаща.

    Весело прекарване довечера! Направете някого щастлив!
  • Впечатли ме и мен финалът...
    Щом има стока, има и цена, винаги!
    Докосна ме, Дани, ако знаеш само как!!!
  • Браво Дани! "На един да се продадеш, а на друг - подариш": защо ли винаги е така?
  • Мдааа...бива си ги историите ти...Честит празник! Пиши, забавлявай ни, изтръгвай у нас различни чувства... Докарвай ни понякога усмивки, друг път буца в гърлото... И продължавай да обичаш!!!И да ръсиш любов край себе си!
  • ох...к'вото и да напиша ще е малко! Нещо ми се приплака, след като го прочетох...ако трябва да те цитирам: тук си трябват количества шоколад чудесен разказ, мила моя
  • хубаво си ги наредила приказките! след голяма пауза. хареса ми. успех!
  • Божкеее... кога сварихте да ми дойдете на гости бе момичета?
    Хич не се помайвайте, ами хуквайте да се красите, че да омаяте и опияните някой Валентин или Трифон. Вземете му акъла довечера! Спретнете му един хард свети Валентин!
    Повярвайте, няма да го забрави. Ще си ближе раните до 8 март
  • Ммммм, последвано от мълчание
  • Отначало ми беше някак скучно - красиво момиче плюс лошо момче... но после ме грабна, разказът ти е страхотен, на няколко пъти дъха ми спира.... браво!
  • Вълнуваш с тия твои разказчета СУмункеее, о, как вълнуваш само...
    Не прочетох, бях там... шмугната зад пердето на времето
Предложения
: ??:??