Искам още

an1ma (Александра)
11 2

8.03.2013 г., 8:49 ч.

Проза » Писма

938 0 4

1 мин за четене

Истински, без значение дали знаеш кой си.

Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.

Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.

Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.

Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми.

И не мога, не искам да спя. Събуждам се хиляди пъти.

И всеки един път по-щастлива те намирам до мен.

Една нощ те откривам във всяка една прегръдка наново.

И всеки път прекрасен, спокоен, уверен.

Ръката ти пак държи моята и смисълът е намерен.

И никога не стигаш и те искам още, отново.

Не като сън, а желание – страстно, сурово.

Освободено от блянове, развързано от логика и смисъл.

Все по-горещ акварел се разлива и те отнася течението.

Ти си там, съответно те няма - отведен до края,

Стигнал своя предел, търсиш други предели.

И само топли тонове, акварели, разтваряш с целувки

Вселената по кожата ми.

Щастие, заровило глава между бедрата ми.

И никой не може да повярва, на щастието никой не вярва.

Сякаш случва се чудо, а то е самата истина.

И тя не е сама, между нас двамата, сгушена във завивките

и винаги ще искам още. Любов.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.