Истински, без значение дали знаеш кой си.
Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.
Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.
Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.
Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми.
И не мога, не искам да спя. Събуждам се хиляди пъти.
И всеки един път по-щастлива те намирам до мен.
Една нощ те откривам във всяка една прегръдка наново.
И всеки път прекрасен, спокоен, уверен.
Ръката ти пак държи моята и смисълът е намерен.
И никога не стигаш и те искам още, отново.
Не като сън, а желание – страстно, сурово. ...