Искам още
Истински, без значение дали знаеш кой си.
Въздухът, който дишам, без значение дали помня или забравих.
Нервът, който движи химикала по листа и продължава по масата.
Отговор на всичко, което не те попитах и ти ми отговори.
Приятно е да усещам да дишаш мечти във врата ми.
И не мога, не искам да спя. Събуждам се хиляди пъти.
И всеки един път по-щастлива те намирам до мен.
Една нощ те откривам във всяка една прегръдка наново.
И всеки път прекрасен, спокоен, уверен.
Ръката ти пак държи моята и смисълът е намерен.
И никога не стигаш и те искам още, отново.
Не като сън, а желание – страстно, сурово.
Освободено от блянове, развързано от логика и смисъл.
Все по-горещ акварел се разлива и те отнася течението.
Ти си там, съответно те няма - отведен до края,
Стигнал своя предел, търсиш други предели.
И само топли тонове, акварели, разтваряш с целувки
Вселената по кожата ми.
Щастие, заровило глава между бедрата ми.
И никой не може да повярва, на щастието никой не вярва.
Сякаш случва се чудо, а то е самата истина.
И тя не е сама, между нас двамата, сгушена във завивките
и винаги ще искам още. Любов.
© Александра All rights reserved.
