Искам си тишината
Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя.
Мечтая за едно, правя второ, а всъщност знам, че правилното не е нито едното от двете, а нещо съвсем различно...
Объркана съм...
Всичко в мен е хаос...
Задушава ме.
Просто искам да можех да хвана ръката ти в този момент, да почувствам кожата ти дори за миг...
Звучи глупаво, нали?
Всичко свърши или поне и двамата се стремим да свърши...
Май така ни е по-лесно.
Обичаме да падаме... сами!
А тишината все така изпълва дните ми...
What hurts the most?
Was being so close
And having so much to say
And watching you walk away
And never knowing
What could have been
And not seeing that loving you
Is what I was tryin' to do...
Тази песен пречупва тишината ми, пречи ми... пречи ми да те забравя...
Ако един ден спре да ме докосва по начина, по който го прави в момента, ще знам, че съм те забравила...
Не знам дали това някога ще се случи.
Всеки ден паля цигара, пускам си я и се надявам този път да не ми пука... Но не, това не е просто една песен... Това е нашата песен, моята песен, моят живот, моята любов...
Всичко мое е събрано в няколко реда...
Искам си тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Ейнджъл Всички права запазени
.
