Обичам тишината... Помага ми да чуя себе си...
А всичко в мен крещи неистово...
Не се разбирам.
Не зная какво искам.
Не знам какво трябва да направя.
Мечтая за едно, правя второ, а всъщност знам, че правилното не е нито едното от двете, а нещо съвсем различно...
Объркана съм...
Всичко в мен е хаос...
Задушава ме.
Просто искам да можех да хвана ръката ти в този момент, да почувствам кожата ти дори за миг...
Звучи глупаво, нали?
Всичко свърши или поне и двамата се стремим да свърши... ...