Истината е... че те Обичам! <3

Истината е... че те Обичам! <3

Обичам твоята Усмивка... Толкова Топла и Заразяваща... Омайваща... За мен е Най-красивата Усмивка на Света... Щастие и Светлина... и Топлота... В Сърцето ми... Обичам твоите Очи... дълбоко Синьо-виолетово Магнетични... Няма на Света човек с подобни очи... Искам да потъвам в тях цяла Вечност, докато ги гледам.. и да не откъсвам погледа си... Никога не би ми омръзнало... Както и в твоите Прегръдки... нежните Ръце и Вените изпъкнали, изписани по тях, сякаш с Молив... Ти си Изкуство! Съвършено Недостъпен.... Невъзможно Съвършен.... Като Електрически вълни по Тялото ми... Итръпване и Блаженство... Всеки път щом те видя губя Ума си... и Речника си... Unspeakable... Unspeechness... Това е твоето Изкуство... Толкова Мистериозно Недосегаем... И в същото време толкова Близо... Но и Далеч... Много далеч и Невъзможно.... Но толкова Силно... Чувство... Не е просто чувство а Емоция... Не, дори това - а Лудост! Лудост е да те Обичам, Трудно е да те Забравя... Дори и след хилядите трески, които остави в Сърцето ми то още те Обича... Бавно Умира, но Обича... Твоята Любов Убива, но и Възражда като Феникс от пепелта... Ти си Проклятие и Благословия едновременно... Карма... Съдба... Неизбежност... Слабост... Красота! Твоите Къдрици и тази мека Коса... Като в Рая съм щом те Докосна... щом докоснеш моята Душа... Твоят Поглед... Твоят Магнетичен поглед... Подкосяваш ме за секунда и ме Обезоръжаваш... И не мога да ти кажа Не... Дори да се съпротивлявам... Аз падам в твоите Крака... В нозете ти... И съм готова да се моля пред теб като на Бог... на Божество... Защото ти си Ангел... Божествено Красив... облечен в Бяло.... С нежно Ангелско лице, бяло а косата ти от Абанос... Но и Дявол... Твойта Дяволска игра... с моето Сърце... горкото ми Сърце как Много те Обича... а ти него толкова Малко... Ти обичаш повече да Взимаш... Даваш ли - Трошици са... хранейки гладните гълъби на Любовта... Ти предизвикваш Смях... Усмивки по лицата на толкова много Хора... Но и Разплакваш... Горчиво и Истиски... като Артист на Сцената... Толкова се раздаваш... Раздаваш своят Образ... твойта Красота... Лъчисти Небеса... Сини и Дълбоки.. като твоите Очи... Две Езера... И тъжни две изронени Сълзи... И Боли.. Боли от Любовта... И в Мене ти Кървиш... Оставаш като Белег... Във мойта Самота... И Тишина на глътки... Горчива при това... Пантомима... Израз на Лицето... Мимики и Жестове... фина Грация си Ти... Движения като на Призрак... Смразяваш и Минаваш ти през Мен.. с такава Лекота... Като Перце във Висините.... Политаш... и Летиш... Нависоко... Ти си вечно Там... Нагоре по Върха... Никога Надолу.. Недостижим и Извисен... Толкова Горд и Уверен... Без Точка на Пречупване... без краен Предел... без Граница на Допустимото... Неконтролируем... Див.. Луд.. Обезумял от Страст... която носиш в Себе си... Такъв си Ти, минаваш през мен като Облак летен Дъжд и Изчезваш.. Сякаш никога не си бил Там... Но си... Истината е... че те Обичам! Обичам твоята Душа... Немирна.. Непокорна... Усещане за Свобода! Обичам твоето Сърце, Огромно е и Необятно... Може Всекиго да Побере... Но и да Отхвърли ако пожелае... Да бъдеш толкова Студен.. и Суров.. Безпощаден... Властващ... Толкова Жив и Енергичен... Неспираща Стихия... Вулкан... Торнадо... Вихрушка... Замиташ и Рушиш всичко след Себе си, объркваш Светове... Разбъркваш ги... Побъркваш! Моят ум... Ти си Поема... Не, много повече! Не мога да Те опиша Целият в Думи.. Не стигаш за Тях... Необятно Пространство си... Космос и Звезден прах... и Тишина... Без Звук докосваш... Празнота.. Без Тебе е това... Запълваш всяка Част от Мен.. Забравила съм какво е да съм Цяла без Теб.. Парче по парче... Като Пъзел неразгадаем... Като Лабиринт в който се лутам и Губя... и не намирам Изхода... Омагьосан кръг... Владееш някаква Магия.. като Вещер... С едно щракване на Пръсти... Пред тебе Падам.. и се Изгубвам пак... Отново и отново... Защото те Обичам.. и Не мога да изпитвам към Теб по-различно чувство от Любов... Никога не съм Обичала така... и Никого преди... по този начин... Завладяващо и Дълбоко... Безумна Безкрайност... Без Точка или Запетая... Без черта...