Веднъж той ми каза: „You remind me my life is just a piece of university”. Той беше умен и никак наивен. Осъзнаваше последствието от всяка своя крачка и въпреки това пристъпваше със затворени очи. Не го интересуваше колко сериозно беше последсвието, защото дори то си имаше срок на годност, точно както и самият той. Изживяваше всяка минута не като част от деня, а като поредната от живота му, правеше я специална.Този човек не живя дълго. Дори краткият му живот беше изпълнен с толкова смисъл колкото и този на 80- годишните. Всeки поет риск си струваше, всяка усмивка не беше погрешна, а тъкмо напротив, връщаше искрата в нечие сърце. Всяка глътка въздух беше премерена, но в същото време открадната от вечността.
Той умря... Туморът беше превзел тялото му, но душата никога нямаше да достигне. Там място имаше само свободата.