Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,

което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.

Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,

устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.

Тя е тук, дори когато ни няма.

На онези, скъпи за сърцето места, на които сме ходили, тичали и смели.

Тя е тук – в снимката, която седи на чекмеджето,

в малките подаръци за Коледа, Нова година или рождени дни,

в дрехата, с която е бил облечен, в мириса на калъфката, върху която е лежал. Истинската любов е сила.

Сила да продължаваш да се бориш срещу всички и всичко в името на любовта си,

сила да превъзмогнеш болката от липсата на любимия човек,

в името на това, че един ден ще си отново с него.

Тя е тук, в сълзите, които проливаш, във въздуха, който все не стига, защото боли,

в усмивката, която я няма и в сивотата на деня.

Истинската любов е силата да вярваш и вярата да си силен.

Тя е спомен и мечта.

Докато сърцата ни туптят, докато мислите ни са насочени един към друг,

докато мечтите са ни общи и очите гледат в една посока, любовта ни ще е тук. Истинската любов винаги оцелява – независимо през какво преминаваме.

Истинската любов е вечна.