Страх

Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навици. Още от дете, той се привързваше много силно към хората. Не се отделяше от този, който му обръщаше внимание. Не усещаше, че понякога предизвикваше досада. Мислеше, че щом на него му бе приятно, значи и другите усещаха удоволствие от компанията му. Негов приятел му лепна прякора Топлийката. И това прозвище се закачи за Илия и вървеше заедно с него. Не се сърдеше. Илийка - Топлийка. Прякор предизвикан от това, че като се прикрепеше към някого, не го оставяше дълго време. Така беше и с жените. С колегите и с приятелите си.
Топлийката е хипохондрик. Страхува се от болести. Най-малката пъпчица превръща в злокачествено заболяване в последен стадий. В такива случай той се затваря в себе си. Не говори с никого. От работа вкъщи и обратно. Като събере смелост, тогава ще попита някого, дали това е страшно. Ако не е, веднага му минава и Илия си кара работата, ако има. Ако не си почива.
Седнал на стола, Топлийката отпиваше от кафето си. Засърбя го ръката, малко под лакътя. Почеса се. Запретна ръкава и видя мястото там леко зачервено. Понечи да скочи, изплашен от гледката. Но остана на стола.Усмихна се, защото си спомни за една история, която се бе случила не много отдавна.
Илия бе работил на много места. Понякога го съкращаваха, понякога сам напускаше. Имало е случаи, когато са го и уволнявали. Работил е и в тухлена фабрика. Работата там е била тежка и затова, е имало четиричасови смени. Но той бил толкова млад, че искал да кара две смени една след друга. Не усещал умора. Забавлявал се с колегите си. Те дори се чудели, как издържа на натоварването. Но един ден усетил леко неразположение. Не спрял да работи. Изкарал така няколко дни, но се изплашил от това, че му било много горещо и от това, че слабините му са били подути. Отишъл в болницата на преглед. Хирургът, който бил на работа, установил, че Топлийката има начална форма на херния. Преценил, че операция на този етап не била нужна. И му казал да ходи на контролни прегледи през определено време. Да, но един път обърнал му внимание, лекарят не осъзнавал, как си спечелил един пациент. Илия не чакал датата за прегледа. И отишъл след два дни. Докторът го прегледал отново и казал, че има подобрение и не бива да се притеснява. На следващата седмица на Топлийката му излязла пъпка, която го стреснала. Не го свъртало на едно място от страх. На кого е имал доверие? Естествено, че на хирурга. Отишъл. Докато говорили, Топлийката се успокоил и се прибрал. Скоро след това го заболял крака. Изобщо не се замислил и отново почулал на познатия лекарски кабинет. Докторът го поканил, усмихнал се и казал:
-Слушай, момче! Ако няма с кого да пиеш кафе, да ти дам номера си.
Поприказвали си малко и Илия си тръгнал.
Минало известно време и Топлийката изведнъж му пресъхнало гърлото. Свил го корем. Сърцето му биело много бързо. Било съботен ден и младият мъж хукнал към спешният кабинет. Звъннал на звънеца, отворили му и той седнал на кушетката. Измерили му кръвното и се оказало, че било много високо. Но докторът предложил да го измерят отново, тогава апаратът отчел нормални стойности. Лекарят започнал да се смее след като разбрал, че нашият герой дошъл до болницата на бегом. И понеже му били обърнали внимание там, Топлийката при всяко неразположение посещавал спешния кабинет. И това продължило, докато не почнали да му вземат пари. Тогава изведнъж той се излекувал. И дори не си помислял за болести.
Илия си спомняше често за тези си преживявания и се чудил на ума си. Но го отдаваше на неукпрепналия младежки характер. Сега се имаше за улегнал мъж.
Е, колко да е улегнал, би казал някой, нали си е Топлийката.

Явор Перфанов