26.02.2009 г., 11:48 ч.

История на познанието 

  Проза » Други
2370 0 0
2 мин за четене
 

История на познанието

 

Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.

 Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.

 Неуспехите го съпътствуваха, а гладният му корем го подсещаше все по-често, че е непохватен и слаб.

 Разбира се, той трябваше да замени своето познание срещу храна. Но как?

 Трудно общуваха хората в племето, някои звуци посочваха предметите. Когато ловуваха, всеки разчиташе на себе си и първият грабваше плячката. Често се караха при делбата.

 Намери се и един Големият Крясък, който се опитваше да даде звук за означаване на нещата, но засега звуковите наименования се брояха на пръсти. Двамата мислещи диваци бе предопределено да се срещнат.

 -Хив хър - аа... Може би трябваше да означава -"ти си като мен".

 -ММ... рр... - "заплаха".

 Големият Крясък беше силен и сит и мнозина се плашеха от него. Той беше заможен и това не му позволи да продължи "наименоването" на предметите.

     Великият Социолог веднъж,  когато печаха цял елен, се опита да вразуми спътниците си и да озвучи имената на нещата:

- Ъъ... уто - та ! - сочейки това.

 Отначало недоумявайки,  после заобикаляйки го, всички останали започнаха да го отбягват.

 Великият мислещ пра-човек така и не стана социолог, но подозирайки нещата, стана първия непризнат учен. В смътното си подсъзнание той усети, че това знание трябва да предаде на наследника си. Дълги и мъчителни години се опитваше да изкаже със звуци своите прасъзнателни мисли,  но така и не успяваше.

     Големият Камък загина от лапите на една огромна мечка.

Синовете му не бяха като него - по-слаби, неуверени - те се сляха с общата маса.

     Големият Крясък се замогна, завзе голяма пещера, победи неколцина, които после трябваше да ловуват за него, да го пазят. Той стана първият правожд и водач на група, неговите "храненици" първите "бодигардове".  Синовете му доживяха края си като глутница жестоки "вождчета", чепкащи се помежду си.

     Великият Социолог се опитваше да предаде знанието си и не можейки, реши да убеди Големия Рисувач да отрази развитието на мислите му в рисунки по пещерните стени. Но животните и хората на "праплатната"се възприеха като изображения и умение да се рисува,  така че никой не вложи и не намери смисъла на идеите...

     Остана работата на Големия Рисувач и бъдните хора ги класифицираха и описаха като репродукции, №... на праизкуство...

     Така веригата на познанието временно се скъса.

06.02.97

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??