История на познанието
Някога... както във всички приказки Великият Социолог не знаеше какво са хората, племената, даже и тоягата, която все пак му служеше.
Той ловуваше както всички останали, за да се храни, но не беше сит като Големия Камък. Неговите жертви все избягваха, стрелите му бяха лоши.
Неуспехите го съпътствуваха, а гладният му корем го подсещаше все по-често, че е непохватен и слаб.
Разбира се, той трябваше да замени своето познание срещу храна. Но как?
Трудно общуваха хората в племето, някои звуци посочваха предметите. Когато ловуваха, всеки разчиташе на себе си и първият грабваше плячката. Често се караха при делбата.
Намери се и един Големият Крясък, който се опитваше да даде звук за означаване на нещата, но засега звуковите наименования се брояха на пръсти. Двамата мислещи диваци бе предопределено да се срещнат.
-Хив хър - аа... Може би трябваше да означава -"ти си като мен".
-ММ... рр... - "заплаха".
Големият Крясък беше силен и сит и мнозина се плашеха от него. Той беш ...