Спя... и в съня си медитирам... Медитирам... и в медитацията си спя...
- Хъм - изхъмка Ръмжачът. - Интересен интериор.
- Ъхъм - свих рамене аз и небрежно огледах огнения кръг около мен. - Имам лека склонност към драматизъм.
- Както и да е - махна с лапа вълкът и с един почти небрежен скок се озова в кръга при мен. - Днешният урок е много прост...
- И какъв е? - попитах няколко минути по-късно, моят учител пък има склонност към драматични паузи.
- Бъди нащрек, бъди готов - каза Ръмжачът. - Просто е, нали? А сега е време да се събудиш...
Отворих очи в мрака на спалното ни в лагера, мрак който не ми попречи особено много да видя няколко типа, които се промъкваха с одеяла в ръцете с явни намерения, намерения които очевидно нямаше как да толерирам, за това нададох един специфичен предварително уговорен високочестотен вик, с който разбудих приятелите си... После беше лесно - ступахме натрапниците и ги изритахме от спалното, да си ходят по живо по здраво... Проверката на командването бе започнала... За сега се очертаваше да е забавно!
...
- Сянка! - сръчкаха го в ребрата. - Събуждай се, време е за нов ден.
- Ааамнфт - протегна се сянката и още сънен-сънен добави в просъница: - Имате поздрави.
- От кого? - попита Но Щен Вълк.
- Какво? - учуди се Сянка.
- Как "какво"?! - възмути се вълкът. - От кого?
- Какво "от кого"?! - въпросително сви рамене човекът и пак се прозя: - Ааамнфт...
- От кого имаме поздрави? - не издържа да не се намеси в разговора Черната Пантера Ра.
- Откъде да знам?! - вдигна вежди Сянка. - Защо питате мен?!
- Но нали ти...?! - заекна пантерата.
- Както и да е - махна с лапа Но Щен Вълк. - Време е за строй.
...
- Такааа - проточи Майор, докато се разхождаше пред строя. - Значи вие сте Онези? - попита той спирайки се пред отделението на нашите познайници.
- Не сме - отрече Гар Ван. - Ние сме Тези - това й изказване предизвика леко подбелване на очи от Фи Тил.
- И Това и Онова - добави Сянка.
- Аз съм Това - уточни Черната Пантера Ра.
- А аз Онова - добави Но Щен Вълк.
- Аз пък Онуй другото - заяви Ко Та Рак.
Мрънкалото само сви извинително рамене и запази обичайното си мълчание.
- Така такаааа - не личеше Майор да е впечатлен от остроумията им. - Значи вие набихте моите момчета?
- Не сме ги набили - отново отрече сенчестата.
- 'щото могат да ходят - обясни сянката.
- И още си имат кожа по физиономиите - небрежно дъхна в ноктите на дясната си лапа котакът.
- Разбирам - кимна майорът. - Ще ви се обърне специално внимание.
Малко по-късно:
- Обявявам максимална степен на бойна готовност - прошепна Гар Ван. - Никой да не ходи никъде сам, поддържаме визуален контакт, ще будуваме по схема... Преди малко ни обявиха война!!!
...
- Задачата ви е много проста - каза Майор. - Оттук да вкарате тази топка в онзи кош... Имате право на един опит. Действайте!
- Хъм - скептично изсумтя Сянка.
- Никога не ме е бивало в баскетбола - извинително сви рамене Гар Ван.
- Мен не ме гледайте - вдигна отбранително лапи пред себе си Ко Та Рак. - Даже няма да успея да метна до там!
- Амиии... - почеса се зад ухото Но Щен Вълк. - Далечко ми се вижда...
- Ъъъ... - сбърчи нос Черната Пантера Ра. - Май имаме проблем.
- Нямаме - заяви Мрънкалото, взе топката и без много-много да се прицелва я вкара в коша.
- А стига бе! - плесна се по челото майорът. - Как го направи?!
- Изчислих масата на топката и я умножих по линейното ускорение, резултата напаснах с пространствените координати на коша посредством линейно-параболичен вектор... - тук рисът млъкна забелязвайки изцъкления поглед на военния и след кратък размисъл пробва друг подход: - Имам предимството на опита...?
...
- Наля... во! - изрева Майор. - С ляв крак и със строева крачка... ходом... марш! Леви... леви... раз, два, три... Хей, какво става там?!
- Ъъъ? - въпросително вдигна лапа Но Щен Вълк. - За кой леви крак става въпрос, преден или заден?
- Да - обади се и Черната Пантера Ра. - И аз исках да попитам същото...
...
- И така - каза Майор. - Съсредоточи се!
- Оммм... оммм... - започна да напява Черната Пантера Ра.
- Казах да се концентрираш! - изрева майорът. - А не да мучиш!
- Рррррррр!!! - недоволно изръмжа пантерата. - Не ме прекъсвай!!!
- Чуваш ли? - прошепна Сянка в ухото на Гар Ван. - От нея би излезнал великолепен сержант.
- Ъхъм - съгласи се сенчестата. - И на удивителни идеално го докарва...