Из мислите ми

9.09.2014 г., 7:52 ч.

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

730 0 0

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Из мислите ми

Свързани произведения

Коментари

Предложения