из "Приказки от Никъде"

Времето усилено се опитваше да се затопли... Пролетта бе почти тук - ей я там зад ъгъла... Снегът вече се топеше на весели капчуци...
- Аауамнфт - широко се прозя Ко Та Рак, а след дълга протяжка въздъхна: - Възможно ли е да ме мързи толкова!
- Възможно е - заключи Но Щен Вълк и се намести по-удобно в хамака си.
...
Отне им малко време, но все пак успяха да му обяснят идеята на играта. След съответната броенка се оказа, че Дал Ма Ти Нец ще жуми.
- Значи - каза Мър Мър. - Затваряш очи и броиш до 20. ОК?
- ОК - потвърди конят и зажумявайки започна: - 1, 5, 3, 11, Л, М, 8, С...
- Ъ?! - зяпна Ко Те.
- Какви ги реди този?! - също се опули брат му Мър Мяу.
- Не зная - махна с крило Дра Кон Чо. - Но хайде да се крием, че кой го знае кога ще стигне до 20!
- И дали ще стигне... - добави Мър Мър.
...
- Какво е това? - посочи странното нещо пред Сянка Ко Та Рак.
- Печка духалка - отговори му запитаният.
- Их че якооо! - възкликна котакът и се намести пред топлата струя въздух.
- Супер! - зарадва се и Но Щен Вълк, който също се опита да се намести пред печката, мястото обаче бе ограничено.
- Хей! - възмути се Сянка, защото двамата започнаха методично да го изтикват от мястото му.
- Мръдни се, за да се стопля! - в същото време каканижеше Ко Та Рак.
- Не, ти се мръдни! - настояваше на своята порция топлина вълкът.
- Но аз си бях тук първи! - възмущаваше се сянката. - Пък и това си е моята печица!
- Я?! - възкликна Гар Ван, която точно в този момент се подаде на вратата. - Какво правите?!
- Греем се на печката - отговори й оплетената купчинка от лапи, ръце, крака, муцуни и опашки. - Не е ли очевидно?!
- Ами всъщност не е - сви рамене сенчестата.
...
- Бял - натърти Черната Пантера Ра.
- Кафяв - каза Но Щен Вълк.
- Бял! - повиши тон пантерата.
- Кафяв - настоя вълкът.
- За какво спорите? - попита Гар Ван.
- Какъв топъл шоколад да направим - обясни Вълк. - Кафяв!
- Бял! - държеше на своето Ра. - Но, нали знаеш, че по-умният отстъпва?
- Знам - потвърди Но Щен Вълк. - Така че защо не отстъпиш?
- Защото мразя да съм по-умната - обясни Черната Пантера Ра. - А и обичам повече белият топъл шоколад!
- Аз пък харесвам кафевия повече! - каза Вълк.
- Не може ли да направим мляко с какао? - попита Ко Та Рак.
- Не може! - моментално го сдъвкаха в един глас вълкът и пантерата.
...
Паякът реши да се постопли пред печката, но нещо оплеска изчисленията и тупна точно пред муцуната на греещият се на топлата въздушна струя Но Щен Вълк...
- Аааа!!! - моментално писна вълкът, който изпитваше силно негативни чувства към този тип насекоми.
- Аааа!!! - панира се паякът и в паниката си не успяваше да направи нищо друго, освен да мърда притеснено с крака в напразни опити да си ги подреди в позиция за тактическо отстъпление тире бягство.
- Аааа!!! - не изключваше сирената си Вълк.
- Аааа!!! - пищеше и паякът, който вече съвсем се бе сащисал.
- Аааа!!!
- Аааа!!!
- Престанете да пищите и двамата! - надвика ги Гар Ван. Вълкът и паякът спряха да викат, а насекомото най-после успя да си подреди краката и търти да бяга.
- Никак не харесвам паяци - смутолеви Но Щен Вълк в свое оправдание.