28.04.2011 г., 11:43

из "Приказки от Никъде"

879 0 0
1 мин за четене

- Всяко пътуване започва от първата крачка - каза Но Щен Вълк. - А всяка крачка е едновременно част от цялото пътуване и самото пътуване... Така че, така да се каже, изкрачвайки крачка от пътя, всъщност ние изминаваме целия път...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатаеш...?
- От нищо - сви рамене вълкът. - Разсъждавам по принцип.
...
- Вземи едно нещо - каза Но Щен Вълк. - Научи се да го правиш наистина добре... - тук той размаха лапа във въздуха, опитвайки се да извади оттам подходяща дума... - Майсторски... Точно така - майсторски. Научи се да го правиш наистина майсторски, тогава и само тогава ти ще можеш да правиш всичко друго, ако вложиш енергията на твоето майсторско нещо в него...
- Хъм - замислено изсумтя Черната Пантера Ра. - А ти в коя дейност се опитваш да постигнеш майсторство?
- Не е ли очевидно? - кисело* се намеси Мрънкалото, посочвайки към доволно размазалия се в хамака си Но Щен Вълк. - Ти да си го виждала да пада от това чудо...?
- Хъм - замислено се почеса по тила пантерата. - Май не...
- Майсторство... - почука се по челото Ко Та Рак. - Майсторство...

* Рисът така и не успя да постигне синхрон с хамака си.
...
- НЕ! Долу... долу... добро коте... - хленчеше звероукротителят.
- Ра!!! - извика Гар Ван с ефрейторския си глас. - Остави горкия човечец на мира!
- Добре де - сви рамене Черната Пантера Ра. - Спирам.
- Ох...! - въздъхна звероукротителят и седна на пода, защото краката му го предадоха.
- И ако искаш да знаеш - оправда се пантерата. - Нищо нямаше да му направя, а и нямаше дори и да го плаша, ако не се беше развикал така...
- Амии... това ми е работата - измърмори звероукротителят.
- Ррр!!! - изръмжа черната пантера.
- Ааа... - писна другият, а краката му внезапно започнаха пак да му служат.
- Ра!!!
- Добре де, добре - махна с лапа тя. - Ще се държа прилично...
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...