- Всяко пътуване започва от първата крачка - каза Но Щен Вълк. - А всяка крачка е едновременно част от цялото пътуване и самото пътуване... Така че, така да се каже, изкрачвайки крачка от пътя, всъщност ние изминаваме целия път...
- Хъм - изхъмка Черната Пантера Ра. - Но, от какво искаш да се скатаеш...?
- От нищо - сви рамене вълкът. - Разсъждавам по принцип.
...
- Вземи едно нещо - каза Но Щен Вълк. - Научи се да го правиш наистина добре... - тук той размаха лапа във въздуха, опитвайки се да извади оттам подходяща дума... - Майсторски... Точно така - майсторски. Научи се да го правиш наистина майсторски, тогава и само тогава ти ще можеш да правиш всичко друго, ако вложиш енергията на твоето майсторско нещо в него...
- Хъм - замислено изсумтя Черната Пантера Ра. - А ти в коя дейност се опитваш да постигнеш майсторство?
- Не е ли очевидно? - кисело* се намеси Мрънкалото, посочвайки към доволно размазалия се в хамака си Но Щен Вълк. - Ти да си го виждала да пада от това чудо...?
- Хъм - замислено се почеса по тила пантерата. - Май не...
- Майсторство... - почука се по челото Ко Та Рак. - Майсторство...
* Рисът така и не успя да постигне синхрон с хамака си.
...
- НЕ! Долу... долу... добро коте... - хленчеше звероукротителят.
- Ра!!! - извика Гар Ван с ефрейторския си глас. - Остави горкия човечец на мира!
- Добре де - сви рамене Черната Пантера Ра. - Спирам.
- Ох...! - въздъхна звероукротителят и седна на пода, защото краката му го предадоха.
- И ако искаш да знаеш - оправда се пантерата. - Нищо нямаше да му направя, а и нямаше дори и да го плаша, ако не се беше развикал така...
- Амии... това ми е работата - измърмори звероукротителят.
- Ррр!!! - изръмжа черната пантера.
- Ааа... - писна другият, а краката му внезапно започнаха пак да му служат.
- Ра!!!
- Добре де, добре - махна с лапа тя. - Ще се държа прилично...
...
© Стоян Вихронрав Все права защищены