из "Приказки от никъде" - 2

- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благодарение на нея...
- Предпочитам да пия вино - измърмори Дърт Пън под нос.

---

- Добре де, този път кой беше? - уморено попита Ко Та Рак.
- Не съм би аз! - веднага отрече Мър Мър.
- Какво не си бил ти? - реши да уточни Ко.
Мър, благодарение на своя вече богат опит в областта, знаеше колко е опасно да се уточняват такива работи, за това просто каза:
- Не съм бил аз по принцип, а и днес още не съм ставал от леглото, така че няма как да съм направил каквато и да е беля...
- Дааа - проточи Ко Та Рак и обръщайки се към двамата му братя попита. - А вие двамата?... Хъм, къде ли изчезнаха?

---

- Въпросът е... въпросът е... абе въпросът е какъв е вкусът на времето - каза една вечер Но Щен Вълк. Всъщност става въпрос за онази вечер, когато Гар Ван и Сянка го напиха с водка и после, като заспа го занесоха на Зъ Бо Ле Кар да му оправи зъба.
- Така ли? - учуди се Сянка. - И какъв му е вкусът?
- Е те това е въпросът - сви рамене вълкът.
- Не - отсече Гар Ван - Всъщност въпросът е колко жълто е червеното.
- Какво?! - възкликнаха Сянка и Но Щен Вълк в дует.

---

- Да, ама и той... - оправдаваше се Мър Мър.
- Прекалено лесно е да се сравняваш с някой друг - прекъсна го Шира.
- Е да, ама те и двамата... - измърмори котето.
- Моля те, не се изкушавай от лесното - размаха му нокът огромният котарак - Много по-добре е да се сравняваш със самия себе си.
- Добре, Ширааа - отказа се да спори малчуганът.

---

- Звукът на мрака е светлина - каза една късна вечер Ра - А пък звукът от светлината е мрак.
- Какво какво какво?! - разсъни се Уа Шо Ро. - Това е пълна глупост!
- Защо? - учуди се черната котка. - Мога даже да ти го докажа на практика.
- Давай да те видя - подкани я любопитният грингър.
- Затвори очи - започна с обясненията си пантерата. - И кажи дали е тъмно.
- Тъмно е - потвърди Уа Шо Ро, след като затвори очите си.
Ра, която вече сериозно се дразнеше от непрекъснатото заяждане на грингъра, се засили и му светна един, а после невинно попита:
- А сега светна ли?
- Ох... наистина светна - изохка Уа Шо Ро, обаче после заядливо попита. - А второто твърдение?
- А?! - невярващо възкликна тя.
- Разбрах идеята за това, че звукът на тъмнината е светлина - продължи да се заяжда грунгърът. - А обратното как ще ми покажеш практически?
- Добре - сви рамене пантерата. - Сега светло ли е?
- Светло е - потвърди той.
БАН, прасна му още един Ра, а после гадничко попита приспания грингър:
- А сега стъмни ли се?...

- Този има някакви самоунищожителни импулси от време на време - поклати глава Но Щен Вълк.
- Дааа - кимна и Ко Та Рак. - Ще вземе да пострада някой път...