8.01.2010 г., 16:32

из "Приказки от Никъде"

784 0 0

- В това няма логика! - възмущаваше се Черната Пантера Ра. - Какъв е смисълът да го нарекат "Лагер по-близо до природата", а да ни дават да ядем... това... как ги нарече?
- Консерви - помогна й Но Щен Вълк.
- Точно така, консерви! - продължаваше да се пеняви пантерата. - И какво точно е природното на тях?!
- По-важният въпрос е, как да ги отворим! - безуспешно въртеше в лапите си своята консерва Ко Та Рак.
- Ами... - започна да изказва някаква идея Вълк, обаче го прекъснаха:
- АААРРЪЪРАА!!! - нещо голямо, черно и страшно изскочи иззад една скала и заразмахва горните си крайници: - АААРРЪЪРАА!!!
- Олеле! - стресна се Ра. - Какво е това?!
- Чудовище! - не по-малко стреснато й отговори вълкът.
- Какво ще правим?! - паникьоса се Ко Та Рак. - Няма на къде да бягаме!
- Каквото ни каже - примирено сви рамене Но Щен Вълк, след като се огледа и той.
- АААРРЪЪРАА!!!
- Ето това се казват яки зъби! - възкликна Мрънкалото, който до сега мълчаливо се беше борил със своята полева хранителна дажба. - Ще ми отвориш ли консервата? - попита натрапника той и му я подаде.
- АААРРЪЪ... кхъ... кхъ... - сепна се чудовището. - Какво да направя?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...