8.01.2010 г., 16:32 ч.

из "Приказки от Никъде" 

  Проза » Разкази
598 0 0

- В това няма логика! - възмущаваше се Черната Пантера Ра. - Какъв е смисълът да го нарекат "Лагер по-близо до природата", а да ни дават да ядем... това... как ги нарече?
- Консерви - помогна й Но Щен Вълк.
- Точно така, консерви! - продължаваше да се пеняви пантерата. - И какво точно е природното на тях?!
- По-важният въпрос е, как да ги отворим! - безуспешно въртеше в лапите си своята консерва Ко Та Рак.
- Ами... - започна да изказва някаква идея Вълк, обаче го прекъснаха:
- АААРРЪЪРАА!!! - нещо голямо, черно и страшно изскочи иззад една скала и заразмахва горните си крайници: - АААРРЪЪРАА!!!
- Олеле! - стресна се Ра. - Какво е това?!
- Чудовище! - не по-малко стреснато й отговори вълкът.
- Какво ще правим?! - паникьоса се Ко Та Рак. - Няма на къде да бягаме!
- Каквото ни каже - примирено сви рамене Но Щен Вълк, след като се огледа и той.
- АААРРЪЪРАА!!!
- Ето това се казват яки зъби! - възкликна Мрънкалото, който до сега мълчаливо се беше борил със своята полева хранителна дажба. - Ще ми отвориш ли консервата? - попита натрапника той и му я подаде.
- АААРРЪЪ... кхъ... кхъ... - сепна се чудовището. - Какво да направя?!

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??