из Приказки от Никъде - Миниатюри

- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан.
- Млъкни, Ко - изръмжа Но Щен Вълк. - Пречиш ми...
БАНМ...
- Капан е - доволно съобщи очевидното Ко Та Рак.
- Оффф - плесна се по челото вълкът и тежко въздъхна. - Ела да ми помогнеш. Сянка, ти също...
- Оки - веднага откликна котакът, а сянката просто сви рамене.
- Такааа... - потри лапи Вълк. - Дръжте тук... и тук... такаааа, я да видя сега какво ще стане, ако направя така.
- Ох ох ох - писна Сянка. - Пръста ми!!!
- Ауу - пригласяше му Ко Та Рак. - Лапата ми!!! КАКВО ПРАВИШ?!
- Тихо! - скастри го Но Щен Вълк. - Почти знам какво правя.
- Хъм - изсумтя сянката и си засмука показалеца. - Мисля, че трябва да преразгледам живота си...
- Как се справих? - попита малко по-късно вълкът.
- Пиша ти отличен - отговори му Сержант.
- Супер - зарадва се Вълк.
- Отрицателен - добави сержантът.
- Ооо - посърна Но Щен Вълк.

- Всеки си има своите демони - тъкмо казваше Про Фе Сор.
- Не е така - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - Моите демони си имат мен...
- Ъъъ... - зацикли за момент професорът.
- Не не не - размаха лапи Но Щен Вълк. - Той не е луд! Тук някъде имаме бележка от лекаря...
- Ъъъ... - репликата на вълка въобще не помогна на При Фе Сор да се опомни.
- К'во толкова - сви рамене котакът. - Лудостта все пак си има и предимства.
- Например? - вдигна вежда Вълк.
- Ами да - сви рамене Ко и направи най-безумната си физиономия. - Не спорят с теб.
- Ъъъ... - все още циклеше професорът и замислено се почеса там, където не го сърби: - Да не съм си объркал хапчетата тази утрин?!

- Добре - потри ръце ефрейтор Верг. - Първо вие ще го подработите с тактиката "добро ченге - лошо ченге", после ние ще го почнем.
- Ъхъм - кимна Черната Пантера Ра и се озъби страшно. - Действайте!
- Няма как да стане - извинително сви рамене Но Щен Вълк. - Ние тази тактика не я владеем.
- Така ли?! - учуди се Верг. - Защо?
- Нашата тактика обикновено е "лудото ченге и тъпото ченге" - ухили им се Вълк в Сянка и показа една от най-безумните си усмивки.
На този етап от разговора пантерата демонстративно подбели очи.
- Хъм - изсумтя ефрейторът. - А кой от вас е лудото ченге?
- Аз - отговори му Сянка.
- Аз - в същия момент се отзова и Но Щен Вълк.
- Хъм - озадачено се почеса по главата Верг. - А кой тогава е тъпото ченге?
- Аз - отново в един глас отговориха двата вълка, като смениха безумните си усмивки с тъповати такива.
- Мдааммм - въздъхна ефрейтор Верг. - Мисля, че вече трябваше да съм свикнал с това...

- Хей, Ко - ухили се една вечер Черната Пантера Ра. - Не мислиш ли, че в последно време Но е понапълнял?
- Хъм! - недоволно изсумтя Но Щен Вълк.
- Амиии - измери го с окомера си котакът. - Има нещо такова.
- Хъм!! - пак изсумтя вълкът.
- Мдааамм - продължи да дразни вълка пантерата. - Определено е поналял малко кълките.
- Хъм!!! - вече не изсумтя, а направо изръмжа Вълк.
- Мисля, че му е нужна диета - мъдро кимна Ко Та Рак.
- Диета?! - махна с лапа Ра. - По-скоро му трябва гладна стачка...
- Оф! - въздъхна обектът на закачката им. - Писна ми на опашката от вашите глупости... - и си сложи тапите за уши.

- Амиии... - смутолеви Ко Те.
- Ъъъ... - подравняваше с лапа земята пред себе си Мър Мяу.
- Хъм?! - изсумтя Шира и погледна под вежда третия от троицата, Мър Мър стоеше между братята си, а на физиономията му цъфтеше налудничава усмивка... а, да - и освен това целият бе боядисан в зелено. След още миг-два размисъл обитателят на шестия пръстен заяви: - Не искам да знам!
- Тогава не питай - ухили му се Мър Мър и изтръска малко боя от ухото си.

- Ама наистина ли не може?! - омърлуши се Ко Те.
- Да - твърдо заяви Ко Та Рак.
- Какво "да"? - поиска уточнение Мър Мяу. - "Да" в смисъл "да" или "да" в смисъл "не"?
- Не - отговори му Ко.
- Какво "не"? - включи се и Мър Мър. - "Не" в смисъл "не" или "не" в смисъл "да"?
- Неее... - леко объркано проточи котакът.
- Значи казваш "не"? - отново поиска уточнение Мър Мяу.
- Да - вече по-сигурно отговори Ко Та Рак.
- Да? - зарадва се Ко Те. - Супер!
- Неее!!! - изръмжа Ко. - Ох, престанете!