10.12.2008 г., 12:40 ч.

из "Вълчите пътища" 2 

  Проза » Разкази
675 0 1
3 мин за четене

Тази вечер в кръчмата на Хо се бе появил нов персонаж - топчест хуманоид, висок около метър и петдесет, с две малки рогчета на главата. Това е грингърът Уа Шо Ро. Той седеше заедно с двамата премъдри Дърт Пън и Кух Че Реп и оживено дискутираха нещо високо философско, като не пропускаха да си подквасват устите от време на време с винце. Когато Гар Ван и Ко Та Рак влязоха в кръчмата Уа Шо Ро тъкмо казваше:
- Кажи какви думи да изрека, че да ме чуеш?! Налага ми се да говоря на примитивен език, за да стигне нещичко до главата ти!
- Интелигентност означава разбиране - каза Дърт Пън и се почеса по носа - А интелигентен индивид е този, който може да говори така, че да го разбират всички.
- Теб често почти никой не те разбира - подсмихна се Кух Че Реп - Чудя се какво ли ще рече това?
- Така е, защото аз съм едно ниво нагоре - Пън почеса лявото си ухо преди да продължи - Говоря така, че да ме разбират само тези, които аз искам и то когато искам.

- Хм... - тихо каза четвърт час по-късно Ко Та Рак - Означава ли това, че интелигентността всъщност е вид мимикрия, която помага да се впишем в обстановката около нас?
- Мимикрията - също толкова тихо му отговори Гар Ван - Е само частен случай на интелигентността. Защото интелигентният индивид най-общо казано има четири пътя на реакция. Първият е мимикрията, тоест да се впише в обстановката. Вторият - продължи да изброява на пръсти тя - Е да промени обстановката според своите желания и потребности. Третият е да се плъзне по повърхността без някакви контакти със заобикалящата го среда. И четвъртият е така нареченото тактическо отстъпление тире бягство. Обикновено е някакъв букет от всичките.
- Чувал съм те да се оплакваш - каза след няколко минутно мълчание Ко - Че толкова много има да научиш и толкова малко ти е времето за учене. Мисля, че започвам да разбирам.
- В такъв случай, драги ми котако - усмихна се Гар Ван - Наистина започваш образованието си.
- Какво ли прави Но Щен Вълк - смънка Ко Та Рак след малко - Започна много да ми липсва муцуната му...

В това време Но Щен Вълк имаше проблем - намираше се по средата на паднало дърво използвано за мостче над една рекичка с доста студена в момента вода. Ръмжачът вече беше преминал на другия бряг, а Вълк в сянка го чакаше на отсамния бряг, за да премине на свой ред и той. Точно когато Но бе на около половината от мостчето отнякъде изподскочи един голям жабок, който също заподскача по падналото дърво. Сега двамата стояха един срещу друг на равно разстояние от двата бряга и се гледаха от упор. Но Щен Вълк анализира ситуацията по следния начин:
"1-во Мостчето е тясно, следователно не мога да се обърна и върна.
2-ро Дървото е мокро и хлъзгаво, следователно не мога да прескоча жабока, нито да изпълзя обратно на заден.
3-то Водата е още по-мокра и студена, следователно ще е гадно и неприятно да пльосна в реката.
Всичко това води до 4-то Ще трябва да преговарям."
- Какво ще кажеш да ми направиш път? - попита той.
- КВАК - отговори му жабокът.
- Хм - замисли се Но Щен Вълк - Гледай сега, аз съм по-голям и по-силен от теб, тъй че ако обичаш отстъпи!
- КВАК - заяви опонента му.
- Виж - опита друг подход вълкът - Хайде да се разберем с добро, аз не мога да мръдна на никъде, тъй че дай ми път, моля те.
- КВАК - каза жабокът, като се усмихна гадничко, напълно разбирайки силата на позицията си.
В този момент на Вълк в сянка му писна да кибичи на отсамния бряг и преджапа рекичката, която не беше толкова дълбока, колкото студена. След като се отръска хубаво седна до Ръмжачът, за да продължи да гледа шоуто. Няколко минути по-късно алфа вълкът каза:
- Отиди му помогни.
- Оф - изпъшка Сянка, след като помисли няколко мига - Пак ще трябва да се мокря.
После тръгна по мостчето, където закъсалият вълк тъкмо казваше:
- Добре де, какво ти пречи да ми направиш път?!
- КВА... - започна да отговаря жабокът, но точно тогава Вълк в сянка го перна с лапа, изстрелвайки го право в рекичката - ... ААК - довърши той точно преди да пльосне във водата. А на мостчето двата вълка се изгледаха нос в нос за няколко дълги мига:
- Ще имаш да ме черпиш един топъл шоколад - каза Сянка и скочи в реката.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми напомня А. А. Милн да знаеш само, че твоето е малко по- ... катоп за възрастни
Предложения
: ??:??