За нея се говореше, че е един от най-опасните хищници в природата. Дали заради тихата й стъпка и безшумно промъкване към набелязаната плячка, дали заради скоростта, експлозивността и ловкостта й в преследването, дали заради силата и яростта й в лова и боя... И сега беше така - дълго и търпеливо промъкване, последвано от взрив на мускули, зъби и нокти... Жертвата й нямаше никакъв шанс и се превърна във вечеря на черната пантера, вечеря с която лакомо се захвана веднага, преди да се е появил още някой да предявява претенциите си...
След няколко минути замря неподвижно - някой я наблюдаваше, огледа се и веднага ги забеляза - три вълка на около десетина метра от нея. Пантерата бе сигурна, че може да се справи с който и да е от тях по отделно, дори и с този едрия в средата, но тримата накуп щяха да й дойдат малко в повече. Погледна със съжаление вечерята си - не беше яла от три дни. После изведнъж реши друго - защо пък не? И ги загледа предизвикателно. Още няколко минути по-късно десният вълк каза:
- Какво невъзпитано поведение! - след тези си думи Но Щен Вълк сбърчи възмутено нос и допълни - И бива ли да се храните така?!
Пантерата го зяпна в пълно недоумение. В този момент се обади и левият вълк:
- Точно така, направо на пътеката, при това без чубрица! - при тези си думи Вълк в Сянка се захили, защото лично той много обичаше чубрица и почти не пропускаше да подправи яденето си.
- Какво точно искате?! - погледът на голямата котка вече издаваше пълното й недоумение за ситуацията, в която бе попаднала.
- Всъщност - наруши досегашното си мълчание Ръмжачът - Запушила сте пътя с пикника си и няма как да минем.
- Опс! - пантерата почти се изчерви под черната си козина и издърпа плячката си в единия край на пътеката, която тук наистина бе доста тясна и обградена с много сериозен гъсталак.
Докато вълците минаваха в колона по един в другия край на горския път, Вълк в Сянка, който беше последен спря за малко и попита:
- Искаш ли малко чубрица?
- Какво всъщност е това? - не пропусна да се включи любопитството на черната котка.
- Подправка за яденето - обясни Сянка и й подхвърли някакво малко пакетче, след което подхилквайки се тихичко побърза да догони спътниците си.