из Записки от кръчмата

За действието

- Да действаме - размаха вилицата си с набучена на нея кисела краставичка Кух Че Реп - В този свят сме дошли, за да действаме.
- Чудесно - каза Ко Та Рак - Сега остава само да знаем кое действие да изберем и кой модел на действие е най-ефикасен.
- Нищо работа - измърмори Сянка под нос.
- Това само да ви е проблемът - даде и своя принос Но Щен Вълк - Не забравяйте, че не трябва да бъркате възбудата от действието със самото действие.
- Колко му е - отново не се въздържа от коментар Сянка.
- Нито желанието за действие със същото това действие - не пропусна да добави още объркване в темата Гар Ван.
- Ъъъ - обърка се Дра Кон Чо - Съвсем се обърках!
- Важното е да действаш - повтори му Кух Че Реп.
- И да знаеш как точно да действаш - продължи обясненията Ко Та Рак.
- И да си сигурен, че действаш - каза Но Щен Вълк.
- А не се заблуждаваш, че го правиш - добави Гар Ван.
- Ъъъ - започна да мига Дра Кон Чо.
- Не се притеснявай - внимателно го потупа по гръбчето Сянка - Все ще намериш начин да се справиш.
- Но как? - отчаяно попита Чо.
- Бездействай! - ухили му се Дърт Пън и се почеса по шкембето. Учителят Пън определено бе един от най-големите мързели на света, а от тук и един от най-големите и напредничави умове.
- Точно така - щракна с пръсти Сянка - Действай чрез бездействие.
- Ъъъ - опули се дракончето - Може ли да ми обясните пак?
Кух Че Реп набучи нова кисела краставичка на вилицата си, размаха я и каза:
- Да действаме...


За радостта и животa

- Какво всъщност е животът? - зачуди се една вечер Уа Шо Ро.
- Животът - отговори му Гар Ван - Истинският живот е сбор от онези мигове, които, макар и кратки, ни карат да усетим, че сме в хармония с Вселената.
- Каква е връзката между живота и радостта? - промърмори отново Уа Шо Ро.
- Колкото повече радост допускаме в живота си - каза учудващо разговорливата тази вечер сенчеста - Толкова по-добре ще тече жизнената ни енергия и толкова повече ще са моментите на хармония.
- Въобще не се сещам откъде да започна да разсъждавам върху това! - оплака се грингърът.
- Слушаш ли ме изобщо?! - възкликна Гар Ван.
- Да - разсеяно потвърди Уа Шо Ро - Каза "дрън дрън дрън"...
- ...!!! - възмути се тя.
- Гар Ван, може ли да му направя едно "дрън" по носа? - попита я Но Щен Вълк.


За учението

- Не можеш да научиш нещо - каза една вечер Кух Че Реп - Което вече си мислиш, че знаеш.
- Толкова се радвам, че има толкова много неща за учене - възкликна в този ред на мисли Ко Та Рак - Така няма опасност да настане повсеместна скука.
- Подхождай с чист и непредубеден разум към всяко знание - добави Гар Ван.
- Тъй де - сви рамене Но Щен Вълк - Изненадата... изненадата...
Всички насочиха в очакване погледите си към Сянка, последният от присъстващите тази вечер в кръчмата.
- Какво? - попита след малко той.
- Трябва и ти да кажеш нещо по темата - подкани го Кух Че Реп.
- Ахам - кимна в съгласие Ко Та Рак.
- Не се ли научи вече?! - размаха му пръст Гар Ван.
- Тц тц тц... - изтцътка Но Щен Вълк.
- Оф - изофка Сянка, после събирайки мислите си, които май бяха някъде другаде, размърда замислено нос и изтърси коана на вечерта - Как бих могъл да се уча, ако не беше невежеството ми...?


За точното място на всеки

- Дали има място - каза замечтано една вечер Дра Кон Чо - Където всеки да се почувства точно на мястото си?
- Има - неочаквано отговори на риторичния му въпрос Гар Ван.
- Къде? - оживи се дракончето.
- Там, където е домът ти - каза сенчестата.
- Домът ми ли? - не разбра Чо - А къде е домът ми?
- Домът е там, където са мечтите ти - уточни Гар Ван.
- Мечтите ми ли? - замисли се Дра Кон Чо - Но мечтите ми са в главата ми!
- Именно - намигна му тя - Именно там...